Ако търсите книга, издадена през последните сто години, изчерпана от тираж и на практика изглеждаща неоткриваема, единственото място, на което имате потенциален шанс да я откриете, е книжният пазар на площад Славейков в София. Достатъчно е да попитате някой от продавачите – ако той я няма, започва едно питане от маса на маса и до половин час ще ви кажат: „Пристига!“.
На „Славейков“ могат да ви се случат и куп други неща, които са се превърнали в част от културния и градски живот на София – да слушате стари градски песни от чичовци с акордеони и кларинети до светофара на Раковска и Граф Игнатиев, напролет да си купите букет лалета от бабите от другата страна на светофара, наесен да ядете печени кестени, през март да избирате мартеници (и евентуално да ви се наложи да слаломирате между масичките, за да се придвижите напред), да седите с книжка в слънчев есенен ден на пейките пред Столична библиотека, да пазарувате от близките бутици и магазинчета, да слушате джаз в библиотеката... С две думи – еклектично място, което не прилича на нищо друго освен на себе си.
Малко площади са сменяли толкова много лица през годините, както площад Славейков. По време на османската власт се е намирал в Кафене башъ махала (името на квартала идва от съществувалото голямо кафене, разрушено след Освобождението). Имало е също джамия и кервансарай. През 1879 г. Петко Р. Славейков си купува къща в единия край на площада. След смъртта на писателя площадът е кръстен на него.
В началото на миналия век площадът придобива сегашните си размери, а през 30-те години по краищата му изникват масивните сгради, които можете да видите и днес. Последните по-значителни промени са направени през 1998 г., когато са сложени нови сергии за книги, фонтанът и статуята на баща и син Петко и Пенчо Славейкови. На пейката до (или върху) двамата творци почти винаги някой е поседнал да се снима или просто да чака за среща. За разлика от пейката, която е обичана от всички, съдбата на фонтана е доста по-безславна. След като през 2008 г. в него загина човек от токов удар от необезопасени проводници, фонтанът не работи и е скрит под ламаринена коруба.
Вероятно многото лица на площада са причина дискусиите за това как трябва да изглежда това пулсиращо кътче в центъра на София да водят все до задънена улица. Дали да се махнат сергиите с книги и да останат само дървета и пространство? Да се направи ли подземен паркинг? Да се подменят ли сергиите с модерен покрит базар за книги? Засега нещата си остават такива, каквито са през последните двадесетина години. Само дето вече има безплатен Wi-Fi пред библиотеката. И каквато и книга да потърсите при сергиите, ще чуете неизменното „Пристига!“.
