Питали ли сте се някога колко точно са тепетата в Пловдив? Пловдивчани без колебание и дори с леко възмущение от незнанието ви, ще ви отговорят, че са седем. Как така седем, като виждате, в най-добрия случай, четири?

Броят на тепетата в града е променлива величина от векове. При създаването си градът е разположен само върху три - хълмовете на Стария град, откъдето идва и по-старото име на града – Тримонциум. След време, когато Пловдив се разраства, се приобщават и другите възвишения в района и така стават седем, осем, девет... Броят им се мени и поради факта, че дълго са били използвани за добив на камък. Оценени са като символ на града в много по-късен етап. Затова днес можете да се разходите по някои от тепетата... под формата на настилка или павета.

Имената на тепетата също са разнообразни. С цел да се избегнат турските им названия, са се появили и български еквиваленти. И така някои си имат по 3-4 имена – можете да проверите, че дори и самите жители на града не ги знаят всичките.

Една легенда разказва как са се появили хълмовете. Според нея Александър Македонски все не успявал да завладее гръцкия град Тива. Тогава един тракиец се намесил, успял да превземе града и станал негов владетел. Един ден майката на тракиеца се разболяла и поискала да го види за последно преди да умре, но той отказал от страх някой да не превземе владенията му, докато го няма. Майка му се ядосала и го проклела да се превърне в камък, когато умре. След години той тежко се разболял и помолил придворните си да го погребат в родните му земи. След смъртта му те тръгнали към Тракия с камили, но когато спрели да си починат, една от камилите паднала и владетелят на Тива се изхлузил от ковчега си. Моментално всички се вкаменили и така се появили тепетата.

Трихълмието

Трите хълма, още известни като Трихълмието, върху които е разположен Старият град, включват Небет тебе (Хълм на стражите), Джамбаз тепе, което май е единственото без друго название, и Таксим тепе, наричано още Сарай тепе или Кесяково тепе. Трудно е да се различи къде започва единият хълм и къде - другият. Причината е, че това е най-древната урбанизарана част на града и хилядолетията съжителство между човека и природата са оставили своя отпечатък. За местните хора обаче възвишенията са си три и спор не може да става.

На югозападния склон на Джамабаз тепе е разположен Античният театър.

Бунарджика

Друга история разказва за руския войник Альоша, който като видял убитите си другари, се вкаменил на една планина. Това обаче не било планина, а едно от пловдивските тепета – Бунарджика (хълм на Освободителите, Джанавар тепе или Альоша). Статуята на Альоша е издигната в чест на съветската армия и се вижда почти от всяка точка на града. На хълма се издигат още два паметника - на войниците, загинали при освобождаването на Пловдив през 1879 г., и на руския цар Александър II. Говори се, че преди тук е имало кладенец, което на турски е „бунар”, и оттам идва названието на хълма. Днес и млади, и стари се изкачват до върха, за да се полюбуват на Пловдив отвисоко.

Сахат тепе

Сахат тепе (Данов хълм или хълм Васил Коларов) е известно с голямата си часовникова кула, заради която носи и турското си название. Любопитно е, че Сахат тепе е наричано така много преди на него да бъде построена часовникова кула. Вероятно причината е, че турците са заварили останки от гръцка кула на върха му. И днес всеки кръгъл час се отмерва от камбанния звън на часовника. Тук се издига и радио-телевизионната кула на града. Тепето е с два върха, между които има площадка, където пловдивски младежи се събират в по-топлите месеци.

Джендем тепе

Джендем тепе (Джин тепе, Чигдем тепе или Адски хълм) е най-високият хълм, който е по-отдалечен от централната част на града в сравнение с другите. Любопитен факт е, че на него живеят доста редки животински видове и растения, някои от които ендемични. Говори се, че тук е имало тракийско светилище, обитавано от духове. Според други е имало езическо светилище на Аполон и негова статуя се е издигала на върха на хълма през Античността. По време на християнството пък на мястото на статуята е била построена древна базилика. Това тепе се причислява към града в по-късен етап, а чак през 1948 г. започва облагородяването му от младежки бригади, с което се свързва и названието му Младежки хълм. Днес на тепето можете да се повозите на детско мини влакче, а ако ви се усмихне късметът, може и да ви разрешат да го покарате. Разбира се, под зоркото око на машинистите.

Лаут тепе

Лаут тепе е един доста невзрачен хълм, за който повечето пловдивчани сигурно не са и чували. Той е доста отдалечено от останалите и може да се види, ако пътувате с влак към Бургас. Тепето не е особено високо, но тъй като е образувано по същия начин като останалите, е достойно да бъде включено в бройката.

Марково тепе

По-голямата част от пловдивчани все още си спомнят разрушаването на Марково тепе, където сега се издигат основите на мол.

То се е намирало в близост до хотел „Лайпциг”. Вследствие на каменодобива тепето е напълно унищожено, като звуците от разрушаването му доскоро огласяха града, а жителите на Пловдив още страдат от загубата му.

Според една легенда на върха на тепето имало пет ями. Те се образували, когато Крали Марко скочил с коня си там и следите от търбуха и копитата на жребеца оставили своя отпечатък. Твърди се, че в по-древни времена там е имало и гробница, затова често хълмът е наричан Марков гроб. Според една по-съвременна градска легенда хълмът е наречен така, защото паветата, направени от него, се изнасяли за Германия и всяко било със стойност една марка. Има сведения, че хълмът е бил използван за каменодобив и в по-ранни времена, затова и турците са го наричали Безтепе т. е Разрушения хълм.

Хълм Каменица

Хълм Каменица споделя съдбата на Марково тепе. Намирало се е до бирената фабрика в града. Твърди се, че кеят в Бургас е изцяло направен от материали от това тепе.

В днешно време съществуват теории, че под тепетата има подземен град, който крие несметни богатства, а таен тунел свързва хълмовете. Може би, чак като бъде открит тунелът, ще е ясна и точната бройка на хълмовете. Сега не ни остава нищо друго освен да се доверим на пловдивчани и поне от любезност да се съгласим, че тепетата са седем.