Как ви звучи да тръгнете на път около света с раница на гръб и да ви се случват най-малко по две вълнуващи приключения на месец? Норбърт Фигероа го прави от девет месеца насам и описва преживяванията си в страхотния си блог. Може да се каже, че той е човек с цел в живота: да е бил във всички признати от ООН държави преди 2020 г. Ей на това му викаме сериозна цел! Казва, че е взел решение да тръгне по света, след като е посетил Тайланд.

Скоро ще прочетете в Peika.bg и някои от любопитните истории на Норбърт, а сега вижте за какво си говорихме с него.

Казваш, че Тайланд е променил представата ти за живота и света. Какво толкова се случи там?

За първи път пътувах само с раница на гръб соло и там изживях първия си културен шок. Видях и преживях всичко, което включва пътуването с раница. Хареса ми независимостта на това да съм само аз и свободата да решавам къде да отида. От друга страна, видях колко различна, богата и красива може да е културата на една страна. Прекарах време както с племената, така и с „градските“ жители и разбрах какво прави Тайланд толкова интересно място. От този момент нататък вече знаех, че искам да обиколя и останалата част от света отблизо, само с раница на гръб.

Какво те кара да продължаваш напред?

Имам цел. Искам да посетя всички признати от ООН държави преди 2020 г. Светът е любопитно и променящо се място, което има таланта да ни изненадва с удивителните си тайни. Искам да ги видя всички!

Понякога иска ли ти се да спреш и да се установиш?

Ще го направя. Въпреки че обичам да пътувам, обожавам професията си на архитект и знам, че в крайна сметка ще се установя. Макар че, струва ми се, бих правил още околосветски пътешествия в бъдеще.

Има ли нещо, което винаги носиш със себе си на път?

iPod-a си. Той е малкият ми спасител, когато имам нужда от малко забавление по време на дълго пътуване с влак, помага ми да намеря хостел, когато съм по средата на нищото (зависи от Wi-Fi връзката, разбира се), с него поддържам връзка и организирам много неща. Май съм твърде зависим от iPod-a си.

Коя е най-странната ти случка по време на път?

Не съм сигурен, че мога да я определя като най-странната (понеже това често се случва в Африка), но определено беше една от най-ужасните (макар сега да се смея, защото това си беше чист културен шок). Случи се, когато се качих на нощния ферибот от Занзибар до Дар ес Салам. Знаех, че не мога да очаквам лукс в което и да е превозно средство в Африка (както научих по-късно), но това просто премина границата. Пътуването продължи 8 часа, трябваше са седя на пода, защото мястото ми беше дублирано, нямаше вентилация или климатик, а беше ужасно горещо и вонящо. Стори ми се, че ще трае вечно. Тъй като нямаше място, лежах на пода и се опитвах да заспя, докато се потях изобилно и се борех с миризмата на домашни птици, лоша хигиена и всякакви подобни. Ето какво правят хората, за да спестят 10 долара. Никога отново няма да се кача на такъв ферибот!

Кое е първото нещо, което правиш, когато пристигнеш на ново място?

Търся Wi-Fi, ха-ха! Сериозно... Но добре, може би след Wi-Fi, обичам да се поразходя, за да се запозная с мястото. Освен това обичам да разглеждам архитектурата.

Къде се намира пейката с най-красивата гледка, на която си седял?

Там горе няма пейка, но най-невероятната гледка, която съм виждал досега, е от връх Ухуру в планината Килиманджаро, Танзания. Качих се на върха тъкмо навреме за залеза. Това беше най-красивият и най-цветният залез, който съм виждал. Със сигурност си заслужаваше усилието по изкачването.

Четете интервютата на Peika.bg с вдъхновяващи пътешественици всеки вторник.