България е пълна с истории за добри хора. Като тази, разказана от Александър Хинков, на която попаднахме случайно в социалните мрежи:

Виждате ли жената в средата? Вижте я добре, макар и в гръб.

Срещнах я днес в София, пред мола, в час пик, всички се връщахме от работа, целеустремени на някъде, бързащи и ангажирани. Човешки мравуняк с конски капаци.

Виолета видимо не се вписваше в горната картинка. Тя бе забравила марковите дрехи, не носеше и чанта, пълна с документи и лаптоп, ръцете, също така случайно бе забравила да измие. А у погледа й се четеше умора. 

Какво правеше тя пред мола? Ами, беше гушнала един голям сноп от рози и ги тикаше у ръцете на хората. Поспрях се да видя реакциите на преминаващите... Тук е време да погледнем отново снимката.

Немалка част от хората вдигаха ръка и свиваха рамене в знак на отказ, а други, които я виждаха отдалеч, направо си я заобикаляха, за да не са й в обсега, току-виж се опарили с някой лев. 

Имаше и такива обаче, които приемаха розата. Приемаха я без да бъркат в джобовете в търсене на някоя монета.

Да! Вилоета раздаваше безплатни рози.

Макар и леко учудени от "странното" нещо, което им се бе случило, всички, без изключение, продължиха своя марш малко по-позитивни.

Постоях още 2-3 минути, за да се уверя, че нито един розопритежател не се бе разделил с част от валутата си, и отидох при нея, за да й стисна ръката. Уверих я колко впечатлен съм останал и я попитах все пак, защо го прави, тя ми отговори:

- Ами, защото много обичам на мен да ми подаряват цветя.

- Добре, а в замяна нищо ли не търсиш?

- Напротив, търся. Усмивка!

Стиснах още по-силно ръката! А искрата в очите й тотално обезличи умората, за която споменах по-горе.

Днес моят ден бе красив.

П.С. И не се лъжете, рози не останаха.

*

Източник Александър Хинков - снимка и текст тук. Сподели позитивната история, неутрализирай мрънкалник!

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!