Когато за пръв път пристигате в Париж, имате два варианта – или да се влюбите в него мигновено или първоначално да изпитате разочарование, а после да усещате как ден след ден магията му ви завладява. Всеки има своя представа за този град, но трябва да се разхождате по парижките улици и да пиете поне веднъж вино на някой от кейовете на Сена или на моста Пон-дез-ар, за да усетите в какво се крие силата му – в абсолютната свобода. Това е мястото, на което можете да изразите себе си без притеснения – независимо дали ще танцувате по улиците, ще рисувате, ще ядете бръснарски ножчета, ще пеете колкото се може по фалшиво или просто ще седите под някой фонтан и с блажена усмивка ще гледате преминаващите хора. Тук всеки идва за малко, остава повече и рано или късно си отива. Можете да се запознаете и сприятелите за минути с хора, които след утрешния ден няма да видите никога повече. Просто заедно сте споделили миг на щастие. В това е огромната магия на Париж – никой не ви гледа странно, не ви съди, просто ако ви хареса, остава с вас за малко преди да продължи по пътя си.

Не ви се вярва? Звучи ви твърде отнесено? Уверете се сами. Най-подходящото време за това е краят на юни. На 21 юни следобед централните райони на Париж се затварят за коли и градски транспорт и се отварят за музиката. Професионални музиканти и любителски групи окупират всяко кътче и големият концерт започва.

Празникът на музиката се празнува от 1982 г. насам, винаги на 21 юни, и става все по-пищен и разюздан. Събират се тълпи от хора, които се разхождат по улиците, образуват групички около този или онзи музикант, танцуват, пеят, забавляват се и продължават нататък – към следващата банда, на следващия ъгъл.

Ограничения в стиловете не съществуват – започвате с джаз, минавате през рок, дочувате балкански ритми, а недалеч от тях звучи хип-хоп. През нощта може да ви се стори, че Елвис Пресли ви маха от някое кафене, докато саксофонист – руснак – му свири на ушенце. В най-кратката нощ в годината, по време на празника на музиката всичко е възможно – отваряйте очите, ушите и сърцата си широко.

За да не пропуснете нещо, можете да си вземете някой от безплатните вестници, където е публикувана цялата програма на празника, но по-вълнуващо е просто да тръгнете след музиката, да свивате в уличките и да видите къде ще стигнете на зазоряване, когато един по един музикантите започват да прибират инструментите си.

Използвайте цялото време, чуйте колкото се може повече и танцувайте, непременно танцувайте – дори да не знаете стъпките, дори да ви се струва, че сте вън от ритъма, важното е да започнете. Само минута или две по-късно някой непознат ще се присъедини към вас. После още един и още един. И така, докато не решите, че тръгвате към следващата песен, на другата пресечка.

Празникът на музиката е най-бързият и прекрасен начин да опознаете сърцето на Париж и да оставите своето в него – действа и при скептици и при вярващи в любовта от пръв поглед. Осмелете се да проверите сами. Париж ви определя среща на 21 юни.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!