Слънчевите летни дни са перфектното време да се посмеем без угризения на неволите на мъжа, разтворил първия чадър в дъждовна Англия. Името му е Джонас Хануей, пътешественик и филантроп с доста ексцентрични виждания по много въпроси.
През 1750 година той се завърнал от кратък престой във Франция. Скоро след това появата му в дъждовно време по улиците на Лондон започнала да предизвиква страхотна сензация. Причината: Хануей се разхождал с чадър над главата си във време, когато чадърът бил изключително дамски аксесоар, и то привнесен от недотам любимата съседка Франция.

Ако обаче Хануей се беше разминал само със зяпане, историята му далеч нямаше да е толкова поучителна. Навсякъде бил приветстван с гръмки ругатни и крака, протягани ниско пред него, а понякога и благославян с по някое изненадващо торпедо кал в гърба.
Самият Хануей обаче също не си поплювал. Хрониките докладват, че освен, че бил единственият сух пешеходец в дъждовен Лондон, когато му се изпречели на пътя, с лекота размахвал чадъра си като самурайски меч, поваляйки всякаква въоръжена съпротива.

Джонас Хануей
Нещо повече, езикът на Хануей бил точно толкова смъртоносен, колкото чадъра му. Той бил един от най-видните противници на пиенето на чай в Англия. Дори публикувал есе с ободряващото заглавие „За чая и пагубните му последствия“.
Вторият най-голям враг в живота на Хануей обаче, след чаените торбички, били лондонските файтонджии. Преди той и омразният му чадър да стъпят на английска земя, превозът с файтон в дъждовно време бил процъфтяващ бизнес. За трите десетилетия, през които Хануей разхождал чадъра си там обаче хората все някак свикнали с него и се навъдили немалко негови последователи – смели мъже, дръзнали да вземат чадърите на съпругите си и да ги носят гордо разтворени над главите си.

Все по-малко хора предпочитали да плащат за файтони, и вместо това избирали да разтварят чадъри в дъжда – тенденция, която запратила много нецензурни файтонджийски клетви по адрес на Хануей. На няколко пъти той дори се спасил на косъм от прегазване с файтон. За безкраен гняв на файтонджиите, само три месеца след смъртта на този така странен човек, през 1786 година, била открита първата фабрика за чадъри в Лондон.
Заветът на Джонас Хануей? Е, вярно, два века по-късно англичаните пият чай на поразия, но по ирония те са една от малкото нации по света, които също (може би за тяхно съжаление) разтварят чадъри на поразия.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!