Любител фотограф от 15 години. Това е Ласко Георгиев. Един човек, който изразява себе си в кадри.

Прави го само за удоволствие, но се надява някой ден да има собствена изложба, на която да представи събраните вдъхновения. Запознайте се с неговия поглед към света през обектива. Вижте кои са най-важните неща във фотографията и какъв е нейният смисъл. Но първо, ето как започва всичко:

- Преди 15 години изкарах курс по скално катерене и тръгнах по планините. Тогава започнах да снимам, за да запаметя местата, на които съм бил. Още използвах лентов апарат и си вадих всичко на хартия. Хубавото е, че сега веднага можеш да видиш снимката, която си заснел. После да я обработиш. А иначе, имаш 30-ина кадъра, снимаш и каквото излезе. Но по-силно се запалих по фотографията от година и половина.

- Какво обичаш да снимаш?

- Планински пейзажи, архитектура, хора – много и различни неща ми харесват. Обичам да улавям естествени моменти, но затова пък трябва да реагирам бързо – особено, когато снимам хора.

- Какво за теб е „добър кадър“? 

- Композицията и светлината, разбира се, са важни, но най-важна е емоцията. Възможността да си отвориш очи и да виждаш около себе си. Най-важното е снимката да въздейства, да събужда различни чувства.

- Кой твой кадър ти носи много силна емоция?

- Снимките на децата ми, които съм правил. За мен те са най-емоционални. Да ги видя какви са били като бебета, как са пораснали.

Веднъж пък снимах една възрастна жена в център на София. Беше много угрижена и тъжна. Получи се много въздействащ кадър.

- Какви несполуки си имал по време на снимки?

- Последния път като бях на хижа Ехо ме валя страшен дъжд. Когато в далечината започна да поутихва, мъглата се вдигна, билата на планината вече се показаха, стана прекрасна гледка. Но пък не можех да си извадя фотоапарата, защото над мен още валеше. Казах си „Като стигна на по-сухо място ще снимам", но докато това стане, пейзажът се беше променил.

- Разкажи за някоя интересна случка от снимките ти в градска среда?

- Наскоро снимах една аварийна стълба на сграда. Тя беше много стара, желязна. Аз обхождах оттук оттам, за да си избера подходящ ъгъл. Тогава дойде една жена и започна следния диалог:

- Какво снимате тука?
- Снимам стълбището.
Тя стои и ме гледа:
- Снимате аварийното стълбище?
- Да.
- Това желязно, старо, ръждясало стълбище?
- Да.
- Защо?
- Харесва ми.
- Харесва Ви това стълбище?
- Да. Само като го видях и си го представих в черно-бял кадър. Ще стане идеално.
Тя сви рамене и каза:
- Еми добре.. - и отмина

Но в погледа й се четеше абсолютно недоумение. Вярвам, че така и не разбра какво толкова съм харесал на това стълбище.

- Фотоапаратът за теб е слабост или оръжие?

- Той е нещо, което ме допълва. Помага ми да усетя мястото, на което съм, по-добре. Страст ми е. Фотоапаратът е част от цялата ми същност и начин на себеизразяване.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!