Чудили ли сте се как е изглеждала България преди 5 милиона години? И да не сте, сега със сигурност ви зачудихме! Разговаряме с проф. Николай Спасов, директор на Национален природонаучен музей при БАН, за носорозите, мамутите и магнолиите по нашите земи в миналото. Още от проф. Спасов можете да чуете на Ratio/Рацио 2013.

- Как е изглеждала природата на Балканите преди 5 милиона години?

- Преди 5 милиона години започва последният опит на влажната, тропическа по облик (макар и не по географско положение) гора да завладее Европа. Това бележи началото на плиоценската епоха, чиято първа половина се характеризира с топъл и влажен климат.

Можем донякъде да оприличим гористите пространства на Балканите от това време с разредените гори на резервата Гир в днешна Индия. В тези гори, доминирани от вечнозелени дъбове, е цъфтяла и магнолията. В нея са се разхождали стада от мастодонтите ананкус арвернензис и мамут борсони (нямащ нищо общо с козинестия мамут на ледниковата епоха), маймуни, тапири и носорози.

- Вие организирахте разкопките на мастодонти край село Дорково. Къде можем да се видят сега тези древни животни и какво означава откриването на останките им в България?

- Изкопаемите останки от българо-френските разкопки край Дорково са днес в палеонтологическия филиал на Националния природонаучен музей при БАН в Асеновград. В момента подготвяме специална зала в сградата на този музей, където ще бъдат изложени повечето фосили от Дорково. Същевременно, ако дойдете на откриването на палеонтологическия музей край с. Дорково, който се прави заради известното палеонтологическо находище, ще навлезете в света от времето от преди 5 милиона години благодарение на 10-метрова диорама, скулптура-възстановка на мастодонт в цял ръст, имитация на разкопка, фосили от тази епоха и илюстрирани табла с познавателни тестове. Много се надявам, че ще можем да открием музея през юни.

- Кои са последните открития от праисторията на нашите земи?

- Зависи за коя праистория говорим. Ако я разглеждаме не в тесен историко-археологически смисъл, а като далечната история на живата природа, аз бих споменал тук: разкопките в пещерата Козарника, разкриващи природата от времето на първото заселване на Европа от човека; съвсем новите разкопки в пещерата Магурата, допълващи данните за природата от късния плейстоцен и показващи, че по това време у нас са живеели и хималайски мечки; разкопките в местността Азмака, край Чирпан, за които ще разкажа накратко по-долу.

- Разкажете ни и за зъба от последния хоминид, живял в Европа, който беше открит край Чирпан?

- Край Чирпан, в кариерата в местността Азмака, бе открит зъб от последните хоминиди, населявали все още Европа преди около 7 милиона години: тогава, когато еволюционната линия, водеща към човека, вече се е зараждала в Източна Африка. Това води до извода, че този хоминид би трябвало да е „братовчед” на хипотетичния вид, стоящ в основата на линията водеща по дългия път към човека. Става все по-интересно: Балканите и Мала Азия не могат да бъдат изключени от обширната територия, на която са се писали първите страници на предчовешката история. Върху цялата тази обширна територия явно са протичали процеси на разселване, миграции и контакти между тази група от видове, стоящи някъде в основата на човешката (в най-широк смисъл) еволюция.

- Какви проучвания предстоят?

- Бъдещи разкопки в Азмака и в Магурата. При много работа и късмет в Азмака ще намерим нови, много по-значими останки от този хоминид, важни за опознаването на облика и живота на най-ранните предчовешки предшественици; а в Магурата – може би нови данни за най-ранната поява на човешкия род на Европейския континент.

Това интервю ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук!