По стъпките на най-голямата пътуваща дюна в Северна Европа, която поглъща всичко по пътя си.

Има неща, които приемаме за даденост. Като например, че дюните са неподвижни.

Някъде между градчетата Скаген и Фредериксхавн в Дания обаче една пясъчна дюна с площ 1 квадратен километър бавно, но славно се движи през последните 300 години. Височината на пясъците е до 40 м, а скоростта на пътешествието й е цели 18 метра годишно в посока североизток. Като за размерите й това може да е като скорост на охлюв, но всъщност сравнението е много подходящо, защото зад себе си дюната оставя следа от влажен пясък. А всичко, имало неблагоразумието да се окаже на пътя й, бива погребано под пясъците.

Дюната се намира на полуостров Ютланд и се нарича Робйерг Майл (Råbjerg Mile). Наричат я Датската Сахара, което може да звучи малко пресилено, докато човек не се озове сред белите пясъци.

На Дания й се носи репутацията на спретнато място, където се спазват ред и дисциплина. Затова и мисълта за безразборно скитаща огромна дюна, която поглъща всичко, изпречило се на пътя й, звучи скандинавски невероятно. 

Всъщност преди век в тази част на Дания - северната част на полуостров Ютланд - има десетки подобни шляещи се дюни, които поглъщат къщи, църкви, морски фарове и водят до изоставянето на цели села. След като се появяват съвсем сериозни опасения, че полуостровът ще се превърне в пустиня, през 19-и век правителството взема мерки и започва да засажда дървета и храсти, за да осмири пясъците.

А дюната Робйерг Майл е оставена за спомен, така да се каже. За да знаят и бъдещите поколения що е то разхождаща се дюна.

Освен за снимки на туристите (над 250 000 посетители годишно), дюната е служила и за декор – играла е Сахара, естествено. През 1915 г. датски режисьор решава да издигне Сфинкс и пирамида насред пясъците, за да си снима на спокойствие немия филм „Тайната на Сфинкса“. Което пък се оказва почти толкова скъпо, колкото да се превози целият екип до истинската Сахара.

През последните години изглежда дюната се е разбързала и се е отклонила леко вляво. Според учените промяната в посоката на ветровете може да е знак за климатични промени. А е възможно и дюната да прави завой просто защото иска да се върне там, откъде е тръгнала преди три века.

На няколко километра от нея се намира друга любопина забележителност – фарът при Рубйерг Кнуте, който в края на 19-и век се е намирал сред безкрайни зелени поля, на 60-метрови скали на разстояние 200 метра от морето. Дотук нищо особено. Само дето в момента от фара се вижда само кулата, а двуетажната сграда зад него е погълната от пясъците.

През 1968 г. фарът е превърнат в музей, а през 2002 г. музеят е затворен, тъй като вече едва се подава над пясъците. 

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!