Разбоишкият манастир не е място на разбойници, както би предположил човек от името му. Поне не днес. Не е и място за автомобилни туристи. Малко след центъра на село Разбоище, на няколко километра от сръбската граница, асфалтовият път свършва и трябва да оставите вярното си возило на една малка полянка. Оттам продължавате километър и половина пеша през дъбова горичка, като няколко ръждиви табелки ви насочват в правилната посока.

Каменистата пътека ще ви изведе долу, до коритото на река Нишава, при жп линия, по която минава няколко пъти на ден товарен влак. Но преди да се спуснете, погледнете наляво за гледка като от картичка – манастирските сгради в ниското и варосаната църква, която се белее на 50 м височина в отвесните скали.

От манастирските сгради трябва да преминете по мостче, за да стигнете до скалната църква. Тук могат да се видят следите от стенописи на възраст от няколко века. Незнаен майстор ги е замазал с вар отгоре, като днес се виждат отделни издраскани елементи.

Легендите за Разбоишкия манастир

През манастира „Въведение Богородично” освен разбойници (откъдето и името му и това на селото), са преминавали и бунтовници. Известно време тук монах е бил отец Матей Преображенски - Миткалото, заради когото и Левски е посещавал манастира. Днес портретите на двамата са окачени на една от манастирските сгради. Отец Матей научил монасите да произвеждат барут. От това произтекли две трагични събития – по невнимание един от монасите се самовзривил, а османците опустошили манастира, като разбрали каква дейност се развива в него. В основите на една от сградите е погребан Йовчо Тотьо – роднина на Филип Тотьо и участник в легията на Георги Сава Раковски.

А за разбойниците - магазинерката в центъра на Разбоище ни разказа за легенда, според която група бандити били прогонени от куп други градове и села и накрая се заселили в района, като установили лагера си край пътя за Сръбско. Който минел оттук, не продължавал с всичките си ценности. 

Полезна информация: За да стигнете дотук, от София потегляте в посока Костинброд – Годеч. От Годеч хващате пътя за Драгоман, като внимавате в центъра на село Туден (при кръчмата) да не изпуснете едва различима дървена табелка, която сочи отклонение надясно към Разбоишки манастир.

От София километрите са 55. Манастирът е отворен в петък, събота и неделя. Храмовият празник е на 21 ноември, тогава има и служба. В манастира към края на 2015 г. живее една монахиня. Отворено е всеки ден. Последното място, от което можете да си вземете храна, е магазинът в центъра на Разбоище, а в двора на манастира има маси и пейки, където да си направите пикник. Пътеката е добре утъпкана, но при влажно време ще са ви нужни удобни обувки.

Недалеч оттук е и малката каскада от водопади Котлите – прохладно място за плаж и за излет. Попитайте и за пътя за близките манастири Чепърленски и Букоровски.

Какво още: През лятото близо до жп спирка Разбоище дърветата образуват зелен тунел на любовта:

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!