Противно на широко разпространеното мнение, Бачковският манастир не е само църкви, кръчми и сергии със сачове, рачел и дървени джунджурии. Може да сте идвали тук много пъти и да не сте забелязали пътеката, която тръгва от паркинга пред портата на манастира – маршрут „Зелената пътека – Света Богородица“ (до местността Клувията). Ако тръгнете по нея, ще видите още няколко светини, свързани с манастира, като ще ги съчетаете с разходка през красива гориста местност през резервата Червената стена.

Минете през металната врата (има табела Зелена пътека) и поемете по асфалта, който малко по-късно преминава в горски път. След малко отляво ще видите костницата на манастира (обикновено е заключена). Продължете през гората, докато не стигнете полянка с пейки, чешми, а в горния й край е водопадът. През горещите летни месеци може от него да е останала само тънка струйка вода, която подскача от скала на скала, но през пролетта е внушителен. Водата му е студена дори и през август, а да се изкъпете в него е невероятно изживяване (за което обикновено трябва да изчакате до късните следобедни часове, когато зяпачите изчезват; уикендите не са особено подходящи).

След водопада продължете нагоре по пътеката, като ще преминете през една по-голяма поляна с чешма и пейки под сенките на дърветата. В гората след нея се намира Аязмото. Около лечебната чешма е изградено миниатюрно параклисче, а в двора му има столетни чинари и пейки за отмора (изобщо по цялата пътека има много пейки и места, където да си почивате).

След още 5 минути по пътеката след параклиса в скалите вляво над вас ще забележите малка къщичка – това е Пещерата. До нея се стига по доста екстремна стълба, врязана в скалата. Според легендата монасите от Бачковския манастир скрили в тази пещера ценна икона на Света Богородица точно преди опустошително нападение на обителта от османските турци. Иконата била намерена столетия по-късно от овчар. Сега иконата е върната в манастира, а в скалния параклис има хартиени и дървени икони, както и тетрадка, в която вярващите могат да запишат молитвите си. Въпреки че записването на молитвите ми звучи по-скоро като магически, а не като християнски ритуал, тетрадката си е все там, колкото и пъти да ходим, а молитвите в нея биха станали бестселър, ако се издадат. С други думи, ако напишете нещо, очаквайте стотици хора след вас да се спират да го четат.

След Пещерата продължете още малко нагоре по стълбите, където ще излезете на площадка с дървени перила. Тук ще видите много завързани парцалчета, чорапи, кончета и подобни – според поверието това се прави за здраве. От площадката се разкрива гледка към отсрещните склонове на Родопите.

Още малко по-нагоре е и последната спирка по Зелената пътека – параклисът Свети Архангел Михаил. Това е и може би най-тъжната част от маршрута – стенописите вътре са „обновени“ със съвременна летопис от вида „Кемал беше тук“ и „Минка и Делчо от Долнослав“.

Оттук можете да се върнете полека по обратния път.

Полезна информация: По пътеката има няколко чешми, тъй че не е нужно да си носите вода. Пътят на отиване и връщане отнема около 2 часа спокойно ходене. И двете полянки са подходящи за пикник – има чешми, сянка и пейки. Тъй като се намирате в резерват, паленето на огън е забранено.