Дима Настева разказва за еднодневната си разходка из Париж – или как изглежда първата среща с френската столица, когато имате само няколко часа.

В началото тази идея ми се стори невъзможна за реализация. Възможно ли е да видиш всичко, което познаваш от снимки, картички и филми, на живо за толкова кратко време? Но пък после си казахме – какво пък, всяко пътуване носи нови емоции и преживявания.

Началната точка беше Лондон, Сейнт Панкрас (St. Pancras) – спираща дъха постройка в ренесансов стил - едновременно хотел и жп гара. Първото влизане на това място не може да се опише с няколко думи. Огромна, чиста, подредена. От там в 6,20 часа сутринта тръгнахме за Париж с влак на Eurostar. За мен това са най-обикновени влакове, при това с много малко разстояние между седалките и е доста неудобно. Но два часа и половина минават бързо. Най-яркият спомен за мен остана влизането в тунела под Ламанша. В един момент всичко стана тъмно и сякаш усетих всички тия тонове вода над главата си.

Веднага след излизането от тунела - ярко слънце, небе, ширнали се поляни, малки сгушени къщички - Франция ни приветстваше с добре дошли, за разлика от мрачния и схлупен Лондон.

GareduNord.Самата постройка има чар, но всичко останало не е в полза на гарата. Мръсотия, липса на логика в подредбата на нещата, тоалетна за която плащаш 50 цента и е мръсна.

Близо до гарата е хълмът Монмартър и църквата Сакре Кьор (Sacre Coeur). Правя уточнението, че никъде не сме влизали, поради огромните опашки и липсата на време. Решихме също максимално да ходим пеша без да използваме транспорт. Това е най-добрият начин да се усети един град според мен. Небезизвестния Плас Пигал. Следващата ни атракция беше Триумфалната арка. На живо е доста по впечатляваща, особено кръговото кръстовище около нея и всички улици, тръгващи от това място. Някак имаш усещането, че това е геометричният център на града. Оттам пеша по малките улички към Айфеловата кула. Лежерният ритъм, слънчевият ноемврийски ден, ленивите улични котки - всичко това създава невероятно усещане за уют.

Тонове желязо, огромна опашка за качване на Айфеловата кула и панаир от сергии и продавачи на сувенири.

Програмата ни включваше и разходка с корабче по Сена. Маршрутът започна от Айфеловата кула, мина покрай Лувъра, Нотр Дам и малко по нататък зави обратно. Усещане за свобода и Париж. На доста места по брега, където теренът позволяваше, имаше насядали хора с книги, бутилки вино, някои дори бяха разпънали трапези и похапваха, деца, възрастни, лодки на които живееха хора - пъстра черга, която на фона на шансоните, звука от мотора на корабчето и реката около теб напълно обяснява славата на града. Пожелахме си пак да се върнем и да си направим частна разходка с корабче и чаша вино в ръка на фона на същата музика, но по смрачаване.

Нотр Дам - много е изписано за тази катедрала. Величествена, смазваща и могъща. Грабва те, завърта те, смачква те, за да те върне цял отново на земята, но за да й бъдеш роб за цял живот. Едно посещение със сигурност не е достатъчно.

Вече доста гладни и жадни, намерихме едно заведение, трудно бих могла да кажа ресторант. Маси с размера на кръстосани ръце, почти на улицата, на фона на клаксоните и трафика се насладихме на по бира и сандвич. Задължително е да отбележа, че градът не е никак евтин.

Разходката продължи пеша покрай Сена до Лувъра. Толкова много хора на едно място. Лувъра е нещо, което е непреходно. Представям си, че ще са необходими няколко седмици за да успееш да обходиш и видиш всичко вътре. Паркът пред Лувъра, Шанз-Елизе..... свърнахме по една малка уличка и тръгнахме без да планираме.

Няма да може да се усети атмосферата на града, ако не се изпие чаша вино по залез слънце.

Усмихнати хора, забързани хора, мързеливи улични котки, търговци с мургав цвят на кожата, влюбени двойки, снимащи се младоженци в Лувъра, огромен трафик, пешеходци, пресичащи на червено, не дотам толерантни шофьори, шансони по Сена, чаша червено вино по залез слънце... какво друго му трябва на човек?

*

Текстът е изпратен от Дима Настева за рубриката Стани автор. Споделете и вие пътешествията си!

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!