Тези дни нова емоция навлезе в моя живот или иначе казано на два пъти ми се отдаде шанс да посетя нестандартни за мен събития. Първото беше концерт на симфоничен оркестър, а втория път гледах опера.
Аз като един неук в тази културна област гледах и попивах от всичко случващо се, а сега бързам да споделя опита с други неуки като мен.

Първото, което трябва да знае всеки начинаещ, е че има гардероб и е желателно той да се ползва. Гардеробът е обособено място с много закачалки и две-три откачалки, които подреждат връхните дрехи на всички гости. Срещу палтото съответно ти дават номерче, с което после да си вземеш обратно дрехата. До тук е ясно и всеки го знае. Имайте предвид обаче, че ако пропуснете тази стъпка, на входа на залата ви гледат лошо, дори е възможно – много лошо. Все пак целта е да се чувствате комфортно в салона, а и да не пречите на останалите.
Като казвам пречите на останалите, веднага идват останалите ми наблюдения.
Когато ходите на опера или подобен концерт, трябва да си имате едно наум, че в салона ще е пълно основно с хора от така наречената трета възраст. Те ще са изтупани с официалните си костюми и рокли, с които се явяват на подобни събития и дори може да са с прически и грим. Това не трябва да ви заблуждава обаче. Това са същите хора, които обитават и градския транспорт и които са готови да се бият за свободно място, правят забележки за неприлично поведение, коментират политики и партии и т.н. Същите хора (запомнихте нали).
След като изяснихме основния контингент е добре да знаем, че в подобна зала не се диша (и буквално и преносно). Особено когато започне постановката, всички затаяват дъх и всяко проскърцване на седалка или прокашляне се наказва. Не дай си боже да решиш да се изправиш нещо. Наказанията са както следва:

- цъкане за по леки провинения

- мъмрене за средни

- групово порицаване за по силни звуци, прокашляния или ставане от мястото по време на представлението.

Ако все пак ви се наложи да свършите нещо от горните неща, хубавото е, че има някои паузи за аплодисменти, паузи между действия, както и така полезните за преждевременно изнасяне антракти, в които може да свършите всичко.

Друго важно нещо, което е добре да знаете, е къде е вашето място. Не дай си боже да сбъркате и да влезете за четни (места) през входа за нечетни, получавате всички горни наказания в последователност, както следва: порицание още на входа от служителите, дето късат билетчета, след като си намерите реда и минете през него, получавате мъмрене от всеки един от седналите вече старци (стари са и не е хубаво да бъдат вдигани) и накрая като бонус, ако влезете при почнало представление, получавате и груповото порицаване и сочене с пръст + цъкане от всички редове след вашия.

Следващият съвет обхваща консумацията. Може би някои от вас вече са ходили на кино. То е почти същото като организация на залата, но не си и помисляйте за храна или напитки в салона. Цялото проклятие на вековете, както и това на околните + персонала ще се стовари върху вас, ако се опитате да внесете нещо за хрупане.

По време на постановката може да пляскате, говорите и да се смеете само и единствено когато всички го правят. Иначе може освен всичко друго да си лепнете и няколко "простак" в бекграунда.

Сега нещо много важно, което трябва да знаете. Това, че вие трябва да спазвате горните неща, съвсем не означава, че имате право да порицавате и мъмрите околните, особено, ако са възрастни. Иначе пак автоматично ставате простак. Дори както ми се случи на мен: вляво имах некъпана от седмици баба, от която едва дишах, зад мен един дядо си чоплеше доста звучно ноктите и то в продължение на над половин час, а отпред имах две доста колоритни баби с бинокли, които в такъв синхрон действаха с главите и биноклите, че яко ме напушваше на смях, но не! Седите и траете поне докато не може.

И накрая като за финал, ако все пак оцапате пейзажа и вече ви е все тая простак ли сте или не, просто може да се изхилите в най-драматичния момент, когато някой на сцената умира, после да си вдигнете телефона, да наберете приятел и силно на излизане да му кажете: "Батка, това да ходиш на опера е пълна снобарщина". След което си вземете якето и идете да пиете една ракия някъде и да осмислите вечерта. "

Със здраве,

Спиридон Калашников

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!