Пътят до Рилския манастир е лесен. Поддържан е добре и с колата стигате току до портите му. С приближаването неволно започвате да се поддавате на чувство, близко до благоговението. То идва от усещането, че пътувате към една от опорите на българщината и от величавата мощ и красота на Рила, в чието сърце навлизате.

Представете си за момент, че някак се издигате – високо-високо – почти до върховете на планината и поглеждате отгоре. Ще видите как стръмните склонове на долината, обрасли със стари гори, се допират като разтворени длани. В дъното на грижливите планински шепи лъкатуши река Рилска. До нея е манастирският комплекс. 24-метровите дебели каменни зидове ограждат почти девет декара площ. От висинето те изглеждат малки и крехки, устояващи не заради камъка, а заради силата и вярата на човешкия дух. Че усещането ви е вярно, доказва хилядолетната история на светата обител – низ от разрушавания и възстановявания.

Изправяте се пред главната порта – Дупнишката. Богато и ярко изписана, тя подсказва, че влизате в друг свят – различен от ежедневния. Минавайки през прохода под сградата, спирате, зашеметени от гледката на вътрешния двор.

Хрельовата кула бди, сурова и строга, над целия комплекс. Току до нея грее централната църква на манастира – „Рождество Богородично”. Пиршеството на багри, образи и форми подготвя очите и душата за празник. Обрамчващите двора жилищни постройки с изрисувани аркади допълват приказната атмосфера, пропита с история, вяра и надежда.

И над ръкотворния свят – над високите зидове и червените покриви – планината. Буйно зелена или ледено бяла, слънчева или стелеща мъгли над манастирския двор – вечна.

Този потрес изпитвате, колкото и пъти да преминете през портата на манастира. Няма свикване с величието – човешкото и природното. И няма мярка за него!

В Рилския манастир ще видите и научите много неща – само да поискате. В църквите, в библиотеката му и в музеите има събиран цяло хилядолетие стремеж към съвършенство. Изправите ли се пред витрината с Рафаиловия кръст, ще го разпознаете безпогрешно. Върху липовото парче дърво, дебело 3 см, дълго 80 см и с рамене около 40-на сантиметра, монахът издълбал над 600 фигури, разпределени в 36 библейски сцени. Работил го 12 години. Когато кръстът бил готов, монах Рафаил ослепял. Като в легендата – за да не направи майсторът по-добро, от това, което вече е направил.

Ако изпитвате потребност, запалете свещичка – за здраве и живот. Не се притеснявайте, ако сте впечатлени, поразени, запленени, но не и религиозно настроени. Дори ЮНЕСКО твърди, че Рилският манастир е част от световното културно наследство, а не просто религиозно средище.

При късмет можете да пренощувате в обителта. Ако не – наоколо се е оформил цял туристически комплекс. Все ще намерите храна по вкуса си и нощувка по джоба си. Статистиката сочи, че през последните години туристите надхвърлят милион годишно.

Можете да останете и повече време наоколо. Особено ако се чувствате добре в планината. Територията около манастира е обявена за защитена. Природен парк „Рилски манастир” включва естествени стари гори, огромно биоразнообразие, стабилни растителни и животински съобщества. Стотина от видовете са включени в Червената книга на България. Над 120 са ендемитните видове с местно, национално и балканско значение. Оттук можете да тръгнете по екопътеки, да направите по-кратки или по-дълги преходи до хижи и неземно красиви местности в Рила.

И да не забравите – пещерата на Свети Иван Рилски е съвсем наблизо. Около половин час път пеш от манастира.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук!