През зимата сигурно последното място, за което ще ви хрумне да отидете на разходка (екскурзия, изследване, почивка – както го наричате), е Русия. Само че именно през този сезон се разкрива пълната прелест на северните земи - храната тогава е по-вкусна, водката – задължителна, а силният приключенски дух – повече от желателен.
И въпреки че самолетът кацна на летище Шереметиево в Москва, моята руска история започна с околностите на столицата, в която се върнах едва по-късно. Имах късмета, че не се налагаше да търся хотел за нощуване, тъй като можех да се похваля с предварителна уговорка с приятелско семейство, живеещо в Москва. А това е и първото нещо, за което трябва да се погрижите, тръгвайки на път за Русия – да си осигурите приятели, при които да отседнете или да се разровите из сайтовете за пътувания (hospitality club и couchsurfing). В противен случай, Москва може наистина да ви се стори най-скъпият град на света!
Но тъй като никога не бих заменила удобствата на хотела пред перспектива от автентично измръзване в минус 20 и скоростно топлене върху руска печка след това, с повече от голямо удоволствие последвах щедрите домакини към тяхната дача (вила) рано сутринта веднага след пристигането ми. Селцето в „околностите на Москва” всъщност се намираше на около стотина километра от крайните квартали на столицата (изведнъж мащабите станаха доста големи!), а най-интересното е, че както се случва с всички столици, самото излизане от града изисква повече нерви и време от дългите километри след това. За да не попаднем в зверски задръствания, се наложи да тръгнем към 6 сутринта и въпреки всичко едва към 9 вече бяхме настъпили пътя извън града. Точка втора от задължителния кодекс на Посещаващия Москва през зимата – ползвайте метрото! Освен ако не сте свръхнатоварени като нас с домашно приготвена храна за два дена, бутилки водка, антифриз, буркани с краставички и нервно куче, най-добрата опция е да се хване метрото, а след това някое от безбройните влакчета, които свързват града с всичко живо наоколо. В Русия дори богатите понякога пътуват с влак!
Всичко беше затрупано и мълчеше под снега и руският пейзаж през зимата наистина напомняше приказка. От двете страни на пътя в снежна мъгла се виждаха очертанията на дървени къщички с прозорци, украсени с орнаменти, ветропоказатели, комини. Правеше впечатление, че повечето къщи не бяха модернизирани, а строени в един и същи стил – дървени, боядисани в синьо, кафяво, светлозелено. Пристигнахме в нашата дача и веднага преживяхме няколкото мига на пълно вцепенение, тъй като вътре в къщата термометърът показваше „двадцати” (руснаците не си правят труда да произнасят думата „минус” през зимата). Но малко след паленето на руската печка, температурите рязко се вдигнаха и ни оставиха по къси ръкави. Руската печка е уникално инженерно изобретение, което посредством сложна система от тръби в самите стени и непроследяеми за мен маневри с вентилацията, позволява цялостното загряване на къщата за отрицателно време.
Вечерята, разбира се, започна с наздравица за добре дошли на скъпите гости и първия ни екс. Точка трета, за която е необходимо предварителна психологическа и физическа подготовка – ако искате да заприличате на местен, спазвайте правилата: пийте единствено след произнасяне на наздравица (или прословутия тост, съпроводен от много дълга история). Пийте до дъно (бавното пиене на глътки се нарича „по български”). Хапвайте, следете другите истории и в никакъв случай не пийте, преди някой да е решил да произнесе следващия тост. Сюжетите почти задължително са в определена йерархична последователност. Първо се произнася тост за здравето на гостите, после за здравето на селцето или мястото, по-късно за някакви лични поводи и едва после – за философски и Особено Важни теми във възходяща градация.
Ако вече си мечтаете за пътуване, вижте и най-добрите оферти за пътуване до Русия!
