Есента малко по малко дойде, но с нейното идване желанието за разходка с колелото и посещение на непознати места не спадна. И ето е след като в петък, 13 септември Емо Чолаков даде картбланш с прогнозата за времето, в събота 14.09.2013 г. в 4:45 часа вече бях на колелото на път за централна гара. Дойдоха и двамата мои добри приятели.
След ходенето ни с колелата до Цариброд два месеца по-рано бяхме наясно с процедурата и в 6:10 сутринта вече се намирахме във влака-стрела за Драгоман с билети за нас и колелата, с които порядъчно задръстихме коридора му. И както е редно да се случи, появи се и кондукторът и с весел вик "Накъде щурци?!" отправи поглед към колелата. Излезе човек с нестандартен подход и разчупено мислене в динамични ситуации и поради липсата на помещение за товар ги заключи в тоалетната за всеобща почуда.
Как да е, с приказки и смях във влака и въртене на педалите се озовахме на границата. От българска страна ни бе предложено от митничарката да подходим с бизнес мислене и да продадем колелата на пазара в Пирот и да се върнем с влако, а от сръбска имаше само "много студ, бе брате".
И ето че поехме по сръбското шосе към Пирот или както е по класификация - път Е-80. Пътят е тесен, минават много тирове и докато стигнахме табелата на град Пирот след 25 километра, бяхме освиркани от порядъчен брой турски тирове. Скоро след Цариброд се намира село Суково, в което се намира и едноименният манастир, радващ се на широка посещаемост. Ние нямахме време и не сме го посещавали.
Та стигнахме ние Пирот, спряха на катаджии, поприказвахме си и с тях - бяха веселяци. Натъкнахме се на околовръстното на града и на германец, обикалящ света пеша, който ни снима от средата на шосето, докато братята сърби поздравяваха цялото му семейство.
Центърът на Пирот е много красив - отличават се гимназията, сградата на общината, модерно направеният център с много цветя и интересни сгради. Има си и мол, около който обикалят млади сръбкини с чанти с покупки - абе като българките. Правят приятно впечатление многото малки новобоядисани и поддържани къщички, останали от началото на XX век с десетките им различни весели цветове. Много от тях са превърнати в пекарни и кафенета, в малки супермаркети.
Пазарът на Пирот също се отличава с колорит и си личи, че сърбите имат афинитет към търговията - на него има от пиле млеко и от змия вуна – зеленчуци и плодове на ниски цени, вело и авточасти, домашен алкохол, мед, деликатеси, сладка, луканки и много, много народ навсякъде.
След това обиколихме и красивия парк Големи Мост и посетихме крепостта Момчиловград кале. След като хапнахме на една от беседките в парка класически за всеки пъешественик неща – луканка, домат и сиренье, и си купихме по някой и друг магнит за спомен, поехме по дългия път към България. В Пирот на пазара приемаха и левове в магазините - не. Прибрахме се благополучно в 20:30 вечерта на 14 септември, като от Драгоман до София пак бяхме с влака. Изморени и много доволни останахме и доста надишани с газове, от които кашляхме около ден време, но кеф цена няма.
Целия пробег за деня ни излезе 120 километра, за щастие нямаше и повреди.
*
Текстът е на Тихослав Георгиев и е публикуван с разрешение на автора. Снимки: Личен архив.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
