Когато през 1975 г. излиза книгата „Големият влаков базар“, тя не само веднага става бестселър, но всъщност създава и собствен жанр. Пътеписът на Пол Теру е блестящ пример за майсторско комбиниране на търсещия дух и наблюдателността на пътешественика с таланта на писателя. Във времето, в която ръкописът е публикуван, Студената война се вихри с пълна сила, а идеологическата борба за надмощие диктува събитията от съвремието.
30-години по-късно от нея не е останало нищо и в същото време останало всичко. В 21-и век Теру решава да измине същия път, както преди години - 45 000 километра през Източна Европа, Централна Азия, Индийския полуостров, Япония и Сибир. Неговите размисли, описани в книгата „С призрачния влак през Ориента: По пътя но „Големия влаков базар“ (издателство Вакон) не са просто сравнения с предишното му пътуване, но и равносметка на това, което се е случило в тази част от света две десетилетия след разпадането на комунистическите режими.
С голямо майсторство Теру се връща по маршрута на своите спомени и отвежда читателя в една история, която се движи между неговата лична, между миналото и настоящето на редица азиатски държави. Така Азербайджан и Туркменистан вече формално са свободни, но сами са се превърнали в крепости на потиснати гласове и страх. Просперитетът на Индия, за който се говори толкова много, изглежда оздачаващ на фона на страна, в която бедните и безработните са много, а богатите не обичат да плащат големи заплати, нито да се говори за безработицата. Поляризираните разлики между страните от Югоизточна Азия продължават с държави като Камбоджа – бедна, полу-африканска, със смазана психика от американските бомбардировки по време на Виетнамската война и последвалия брутален режим режим на червените кхмери. На другия полюс е Виетнам – победител от войните през 20-и век с Япония, Франция и САЩ, възроден и уверен, но без помисли за отмъщение към никого.
Държави като Сингапур и Япония в „С призрачния влак през Ориента“ вече са извървели пътя на капитализма и развитието име в пълен контраст с това на комунистическите държави около себе си. В Япония местните традиции и ред се спазват стриктно, благодарение на многобройна полиция, а редът по улиците се поддържа и от местната мафия, докато страната е раздвоена между технологично супер-бъдеще и социална шизофрения. В Сингапур пък местният диктатор от капиталистически тип е създал една илюзия за държава на богатство, в която обаче по азиатски няма място за граждански свободи. Теру е преподавал няколко години в Сингапур и отлично разпознава знаците на това как псевдо-пуританството на властта и обществото там залага капани от двойни стандарти.
При завръщането от Япония през Русия към Европа, Транссибирската железница откарва Теру през сибирската шир, а Владивосток е знакова спирка. Градът олицетворява най-добре наследството на комунизма в отдалечените краища на бившата съветска държава, чиято отрова се разтваря в обществото под формата на бедност, корупция, наркотици и скинхедс групи. Излизането от този край на света изглежда като прибиране към цивилизацията, а Теру се връща там като един Данте на пътя, видял красотата на тези краища, но и адските им различия.
Освен неповторимия стил на автора, много ценни за всички читатели на книгата са описаните срещи с други големи имена на литературата. Почитателите на литературата наистина могат да получат безценен досег с умове като Орхан Памук, Артър Кларк и Харуки Мураками, които Теру среща по време на пътуването си.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
