Съвременната българска поезия – има ли тя живот в България?

  • Съвременната българска поезия – има ли тя живот в България?
    Съвременната българска поезия – има ли тя живот в България?
  • Съвременната българска поезия – има ли тя живот в България?
    Съвременната българска поезия – има ли тя живот в България?
  • Съвременната българска поезия – има ли тя живот в България?
    Съвременната българска поезия – има ли тя живот в България?

В днешно време е много трудно за младите, току що прохождащи автори да станат популярни или изобщо някой да ги чете извън аудиторията им от най-близки хора. Още по-трудно за реализация се оказва на писателите, които пишат поезия. Колкото и красиви и нежни стихове да сътворят, сякаш хората са слепи за тях, нямат време или просто не се интересуват от самата поезия.

В литературното пространство постоянно се обявават различни литературни конкурси за поезия, които или имат парични награди или още по-голяма и желана награда за много автори – издаване на самостоятелна книга. Това е чудесно, обаче не всичко свършва с издаването на книгата, трябва да има и кой да я прочете.

Съвременната българска поезия – има ли тя живот в България?
Снимка: Елена Исаева

Едва ли проблемът е в това, че хората не четат, напротив, но като че ли не се интересуват от съвременната поезия или е напълно възможно изобщо да не подозират за нея.

Съвременната българска поезия – има ли тя живот в България?
Снимка: Елена Исаева

Съвсем скоро две млади авторки публикуваха своите първи и дълго мечтани стихосбирки. Те заслужиха тази своя награда, благодарение на това, че спечелиха сърцата на хората и журито със своите стихотворения. Това са Елена Исаева със своята дебютна стихосбирка „Лавина от чувства“ и Петя Лалбонова – „Хаосът отляво“. Конкурсът, който спечелиха е за националната литературна награда „Бианка Габровска“ за 2021 г., организиран от Фондация „Буквите“, които са и техни издатели.

Съвременната българска поезия – има ли тя живот в България?
Снимка: Елена Исаева

И двете са много талантливи и нахъсани млади жени, чиито детски мечти са се сбъднали, но някак си освен да видят книгата си напечатана, много им се иска хората да прочетат техните творби и да усетят емоциите, които младите авторки са изпитвали, докато са ги писали.

Вярвам, че трябва да се дава път и подкрепа на младите писатели в България, независимо дали пишат поезия или проза, дали са издали стихосбирка, книга с разкази или роман. Би било добре дори това да се насърчава още от ранна детска възраст. Защото никога не се знае къде се крие един истински литературен талант.

А сега ще споделя с вас двете стихотворения на Елена Исаева и Петя Лалбонова, които спечелиха конкурса за национална литературна награда на името на „Бианка Габровска“. В тях се вижда, че има много красота, болка, но и истина, докосваща сърцата на читателите.

 

Обичал ли си...? – Елена Исаева

Обичал ли си някога така,

че всичко от любов да те боли,

да продадеш и своята душа,

та друг да е добре, кажи?!

 

Обичал ли си с цялото сърце,

и влюбвал ли си се безумно,

за едно, единствено лице

да си готов на всичко неразумно?!

 

Обичал ли си тихо в своята душа,

и страдал ли си всеки ден,

че твоята любов е на една ръка,

а всъщност толкова далеч от мен?!

 

Останало – Петя Лалбонова

Аз няма да се върна никога.

И няма ти да ме потърсиш.

Останаха след тебе стихове

и малко белези от пръстите.

Остана и едно безумие,

което да създава блянове.

Остана спомена. И нищо друго.

Останах аз и виното. Това е!

Нощта е тиха, а душата - гладна.

И няма нищо за изричане.

Забравих да ти кажа само,

че остана и едно обичане.