Ще ви разходим до едно наистина приказно село, незнайно за туристи, но любимо за пътешественици. Намира се в Западни Родопи, над Широка лъка. Пътят до него едва, едва се търкаля по баира, но изминете ли го, ще се озовете в чудна родопска рапсодия!
Това е село Върбово. От време оно се разказва легендата за селото на тримата кехаи. По време на османското владичество в Източните Родопи настанали дни страшни. Всеки, който отказвал на приеме чуждата вяра, бил наказван със сабя. За да спасят семействата си, трима видни кехаи тръгнали на запад в планината. Най-виден от тях бих Мерджан кехая. Той и другарите му се препитавали с отглеждането на овце. Имали големи стада и били едни от най-заможните хора по своя край.
Като тръгнали да се спасяват, събрали малко покъщнина, взели стадата, натоварили семействата си и другото оставили. Търсели спасение в непристъпните родопски гори. Изкачвали се все по-нависоко и по-нависоко, докато стигнали до стар римски мост. Разбрали, че тук е кипял живот от стари времена. Тогава Мерджан кехая слязъл от коня си. Свалил тежките дисаги, които висели на раменете му. Вдишал от упойващия мириса росна трева. Гънките на Родопа планина сякаш се разтваряли пред очите му като топла прегръдка. Наоколо му - стройни борове - кичести и стройни, протегнати към небето.
Слънцето се изкачило най-високо на небосклона и хвърляло огнени езици. Въздухът бил горещ, но все пак се усещала свежестта на билките и тревите. Зарадвал се Мерджан кехая, че тука ще може да се грижи за семейството си и да гледа стадото си. След миг обаче излязъл от първоначалния унес и се огледал за овчиците си...
Близо до римския мост се издигала огромна върба. Кичеста и хубава тя посрещала и изпращала безброй лета. Сянката ѝ приличала на разперил се облак. Стадата и на тримата кехаи - цели 10 000 овце, се приютили на хладина под нея! Върбата ги закриляла като майка рожбите си. Не позволявала ни едно животно да остане под парещото слънце.
Като видели тази причудлива гледка, кехаите решили да кръстят селото Върбово. Тъй както овчиците намерили подслон под върбата, така и хората открили своя нов дом в гънките на планината. Тук започнали да вдигат типичните родопски къщи - с каменни плочи и широки чардаци. С камък, дърво и много любов съградили село в пустошта. Вдигнали училище и църква. С времето около Върбово се появили седем параклиса. Те станали символ на несломимата вяра и пазили селото от зли сили.
Днес върбата край римския мост вече я няма. Къщите са пусти. В училището не се чува звънец, камбаната не бие даже и по празници. Но магията, която Мерджан кехая усетил с идването си - още се сплотява тук. Тя е в криволичещите улички без изход, в обраслите дворове, в аромата на билки и свобода!
Село Върбово е една от дестинациите в книгата ни "Мистични разходки из България за не/обикновени пътешественици".
***
Полезна информация:
До село Върбово се стига по пътя Девин - село Широка лъка. Ако идвате от Девин, отбивката за селото е преди Широка лъка. Завийте наляво. Ще започнете да се изкачвате по не много хубав път, който свършва в селото.
Докато сте в района, можете да разгледате още:
- Скално образувание "Момата"
- Село Гела
- Село Широка лъка
- Водопад "Самодивско пръскало", Девин
- Село Солища
- Връх Орфей
***
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
