В България имаме няколко обекти, които са под егидата на ЮНЕСКО. Един такъв са и скалните църкви или още манастири, които се намират край село Иваново (от където идва и името им), на около 20 км от прекрасния български град Русе.

За разлика от други подобни обекти, които имат може би 1 или 2 скални църкви, тук може да видите едно наистина голямо разнообразие от малки скални църкви, параклиси и килии, които са издълбани на различна височина в скалите, над изключително живописния каньон на река Русенски Лом.

Всички скални църкви и параклиси, които се намират в комплекса образуват манастира „Свети архангел Михаил“, който се смята, че е основан през 13 век от един монах на име Йоаким, който малко след това бива избран за първи български патриарх.

Ивановските скални църкви са известни с добре запазените си редки стенописи, които са и причината през 1979 г. да попаднат в списъка за културно наследство на ЮНЕСКО. Предполага се, че те датират от 14 век и са пример за високото художествено майсторство, което е било характерно за живописната школа на тогавашната столица Търново.

Предполага се, че някога Ивановските скални църкви са били над 40 на брой, а килиите - около 300. Те са били обитавани от монаси, много от които са били граматици и книжовници, а християните отивали в църквите на поклонение.

За съжаление голяма част от Ивановските скални църкви са разрушени от поройни дъждове, земни трусове, ледове и слънце. Имената на оцелелите сред тях са забравени през вековете, а местните хора са ги нарекли с различни имена като: "Господев дол" – защото през един отвор се виждал Христовия образ, местността "Писмата" – заради запазени знаци и надписи; една от църквите е наречена "Затрупаната", а друга се казва просто "Църквата".

Главната църква на храмовия комплекс се нарича "Света Богородица" и е изсечена на височина от цели 38 метра. Тя е изрисувана изцяло отвътре с библейски и евангелски сцени и образи. Сред тях са Тайната вечеря, Влизането в Йерусалим, Св. Йоан Кръстител с житийни сцени, Страстите Христови, изображения на Апостолите и други светци.

Сред най-богато и красиво украсените параклиси от всички Ивановски скални цървки е параклисът "Господев дол". В издълбания отвор се вижда Благославящият Иисус Христос, а в самата олтарна ниша са изобразени Успение Богородично, Възнесение Христово и Слизане на Христос в ада. В един надпис на стената дори се споменава, че именно на това място се е замонашил и бил погребан българският цар Георги Тертер (1279-1292).

Ивановските скални църкви през са обявени за музеен резерват през 1965 г., а от 1997г. са със статут на Национален археологически резерват. Днес манастирът не е действащ, а е отворен само за туристи. Работното му време е всеки ден, от понеделник до неделя от 9:00 до 18:00 часа.

От село Иваново в посока село Божичен има отбивка вдясно към Ивановските скални църкви. В целия район има доста указателни табели, които водят към скалния комплекс, така че много лесно ще се ориентирате. На територията на комплекса може да откриете различни информационни материали за мястото и сувенири.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!