Да отидеш в Сокотра е вид пътуване в космоса. Щом разбрахме, че Вожд Миро се кани да ходи натам, на мига се присъединихме. Без никакво колебание.

Сокотра – остров, откъснал се най-своенравно преди милиони години от голямата суша, останал сгушен в собствената си прегръдка.

Самодостатъчен.

Благодарение на което съхранява уникални растителни видове и пейзажи. Такива дървета не се срещат другаде по земята. Но не е само това. Пейзажите като цяло са извън реалността, изглежда Създателят е бил в доста игриво настроение и настроен артистично, докато ги е майсторил.

Не зная откъде и с какво да започна. Сокотра не е място, което ти подрежда мислите. Дори не съм сигурна дали съществува реално или някой просто беше подхвърлил това късче земя в океана, колкото да ни покаже един изгубен свят, и после да го скрие в небитието. Снимките говорят най-ярко за красотата на тази необетована земя.

Мирно и ползотворно съжителство съществува между козички и египетски лешояди. Наскоро ми попадна чудесна статия за двойка египетски лешояди в Родопите – били един от най-застрашените видове на земята, което отново ме навя на мисълта, че Сокотра принадлежи на друга вселена. Египетските лешояди там са като гълъбите тук. Срещаш ги навсякъде, не са нахални, проявяват завидно английско възпитание и се хранят заедно с козите, когато са наоколо. Няма пререждане, боричкане, бой. Чудя се венецът на природата дали би проявил подобно разумно отношение, но май сравнението за разумност не е в наша полза и призът би отишъл при изчезващия вид.

На лешоядите мисля да посветя специално внимание по-нататък, защото са наистина много мили птици и имат интересни навици.

Плаж - не е като да се препъват летовници в чадъри и шезлонги. Вдясно от плажа е пясъчната лагуна Детва (Detwah Lagoon), в чийто край се спотайват скатове и точат зъби за крехко месце. Ние обаче не успяхме да ги зърнем и групата запази цялост.

За сметка на това се натъкнахме на строители на плажа – рачета осмокрачета, които използват отлива, за да си изградят островръхи пагоди, убежище срещу всякакви опасни двуноги елементи, проявяващи любопитство към заниманията им. Трескави и свенливи същества, леко мистични.

Трудно е да опишеш гледки, които не са оттук, и те карат да немееш и да се кокориш като малко дете. Там умът отстъпва назад и временно излита нанякъде, човек гледа, обикаля и се чуди дали става въпрос за същата тази Земя, на която той живее и битува. Със Сокотра не се свиква. Нито ти става ясно нещо. Там си галактически стопаджия, отбил се за кратка спирка и толкова.

Дюните Хайф (Hayf) и Захек (Zahek)

Пясък. Мислех си, че след Намибия ще бъда безучастна към всякакви други дюни, но човек никога не знае какви изненади крие тази планета. Тези са бели, а усещането за безбрежност и микроскопичност витае във въздуха и те поглъща. Има и стъпки в пясъка. По следите на изгубеното време, което изтича и то като пясък между пръстите.

А това е Дихамри (Dihamri) – рай за гмуркачите, но на това място също ще посветя повече текст по-натам. Царство на коралите!

Дърветата

Те са в основата на всичко. Главната причина за пътуването ни. Уникални видове. Бутилкови, краставичеви (вид бутилкови), драконови – само там ги има, тамянови, алое, пустинна роза.

Бутилковите са много забавни. Растат на воля - по скали, камъни, почва, където си пожелаят. Това е редовната армия войници, охраняваща острова. Уверени, непретенциозни, причудливи, изскачат отвсякъде. Цъфтят – о, колко гиздави стават тогава, прегръщаш ги и хладната им влажна кора те успокоява, не искаш да ги пуснеш. Ставате приятели.

Драконовите, с алената си смола, са от по-висша каста – бих им дала ранг на жреци. Попаднеш ли на платото Диксам (Diksam), където е истинското им царство, можеш да очакваш всичко – скрити динозаври, семейство Флинтстоун, говорещи растения. Пейзажът те катапултира ери назад, чудиш се защо хората воюват и всъщност състояла ли се е някога някаква еволюция. Това е за кратко обаче, през останалото време просто си трещиш.

На снимката по-долу е показана червената смола с цвят на кръв, на чието име според мълвата са кръстени тези дървета. От въпросната смола се произвежда червена пудра със силен пилинг ефект. Сдобихме се и ние с тази природна козметика.

За тамяна какво да кажем – около седем вида тамянови дървета се срещат на острова.

Най-интересният обект е една скала в морето, близо до брега, с рехава горица дръвчета върху нея. Тези тамянови дръвчета растат само и единствено на тази малка скала и ако морето я погълне, този вид ще изчезне завинаги от лицето на земята. Предполагам същото е и със Сокотра, съотнесена към територията на земята. Изчезне ли, губим място, приютило природа може би райска или извънземна.

* 

Следва продължение... Снимките са на Тони Балджиева и личен архив Милена Йоцова. Текстът е изпратен от Милена Йоцова за рубриката Стани автор. Споделете и вие пътешествията си на info@peika.bg.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!