Познавате градчетата по морето през лятото, когато англичани, немци, руснаци и местни туристи се включват в "малката Китайска нова година", хотели, квартири, бунгала и палатки се пукат по шевовете, ресторантите вдигат цените, а улиците са претъпкани като на селски събор и един безкраен живот започва. Но тези места са там през цялата година. Нещо повече – те са там от буквално хиляди години и извън сезона имат свой собствен, нетуристически живот. Предлагаме ви да се разходите из Созопол през май.
Краят на май, в Созопол климатът е съвсем близък до средиземноморския и времето е чудесно за морски преживявания. Нищо чудно, че и една от първите елински колонии е именно Созопол. И самото име напомня, че в града има нещо гръцко. По онзи хубавия, автентичен начин. Което е интересно с оглед на историята – докато хановете са пристигали тук, умивали са си краката в морето и са обръщали конете си, колониите вече са били тук хиляда години. Градът си остава с византийски дух, след това с гръцки до 20-те години на миналия век, когато повечето местни се изселват в южната ни съседка, но дори и след това по-възрастните хора могат да си спомнят гръцката реч на бабите, продаващи риба на пътя. Ясно е, че всичко се променя с годините - Созопол държи в себе си богата история на гръцка крепост, на българско рибарско село и курорт. Но морските градчета се променят и със сезоните - когато ги няма туристите, човек отново може да се докосне до истинския чар на града.
А той не е плаж/ресторант/дискотека. Времето е спокойно, вълните също, хората заедно с тях. Отново можете да прекарате приятен ден на пясъка. Празните от туристи улици са пълни с местни рибари, които нямат за единствена цел да продават сувенири.
През май местните са навън, за да си говорят за морето и рибата. По изгрев слънце далеч в морето са лодките им за първия сафрид. Бабите седят на пейки пред къщите си и говорят за цветя, котки и готвене, а не за цени на стаи и чистене. И тогава ти не си турист. Тогава си част от тях. Тогава може да поговорите, без значение за какво, никой няма претенции към живота. В тези дни с персонала по ресторантите не си броите бакшишите, а ако решите, можете да „направите“ някоя табла или просто да пиете бира заедно.
А морето е близо до вас, напомня, че е хубаво не само заради евтината цаца, чадърите и джетовете. Морето тогава е хубаво заради самото себе си, заради тишината и голямата луна над него. Двуетажните типични къщи, малки и едвам държащи се за стръмните брегове, са виждали неща, които никога няма да бъдат видени през плексигласовите стъкла на гигантските бездушни комплекси. Човек има свое място край морето и то не е на турист.
