Наскоро си направихме уикенд пътешествие до Панагюрище, макар и някои от нас да си мислеха, че познават града добре. Не бяхме правили задълбочено проучване на забележителностите, но знаехме, че има как да съчетаем спа почивка с нещо любопитно.
По принцип не планирахме да се задълбочаваме в историческата линия, за която си спомняхме от ученически екскурзии, а по-скоро да видим града такъв, какъвто е сега.
Признавам си, че все пак бяхме привлечени от рекламата за вече традиционното великденско гостуване на оригинала на Панагюрското златно съкровище, което за пореден път изпуснахме. Бяхме прочели обаче, че тази година тук ще може да се види и Сребърното панагюрско съкровище и това вече звучеше като да попаднеш в пещерата на Сезам.
Оказа се, че да стигнеш до „Габурище“, както казва 3-годишната ми племенница, действително не е трудно, въпреки поразбития директен път от София. Достатъчно живописно обаче, пътуването бързо ни настрои на планинска вълна. Подминахме табелата за местността Оборище и пристигнахме и в Панагюрище.
Още на влизане част от нас се изненадаха, защото ни посрещна заводски комплекс и хипермаркет, което бе малко по-различно от стереотипното ни очакване за автентични възрожденски къщи, каквито наистина имаше, но доста по-малко. Явно детските спомени на част от нас все пак бяха слели Панагюрище с Копривщица. С питане на място си избрахме един от най-новите хотели в края на града, докъдето се придвижихме с леки перипетии из центъра – беше събота, пазарен ден и вече беше пълно с коли, хора и почиващи.
Набързо разпитахме и се запътихме да разглеждаме. Едва излезли и попаднахме на новите спортна зала и езерото с фонтаните, където щяхме да прекараме и вечерта. Не случайно тук редовно вече идваха да тренират и спортисти.
Новото езеро и спортна зала в парка, където летните уикенди се организира водно шоу
Тъй като традиционно за хората, останали през уикенда тук, събота сутрин бе време за център, плаж и пазар, май беше добре да поизчакаме малко с 4-звездното спа, за да избегнем стълпотворението от почиващи и юноши на спортен лагер. Очаквахме, че през следобеда около басейна ще е по-спокойно, което ни се стори по-добрата алтернатива.
Не беше трудно за няколко часа да се поразходим из центъра, а после да си изберем и ние място на кафе в подножието на огромния паметник Априлци. Макар че веднага ни напомни за монументалното ни творчество в другите ни възрожденски ни градове, искахме да видим града и центъра от птичи поглед. А пък и историята за доброволците, с чийто труд беше построен, всяваше респект.
Рядко в почивен ден можеш да останеш сам на основните туристически обекти. И макар и на паметника да се виждаха хора, повечето вече бяха доста по-високо по терасите за почивка или стигнали върха. Докато се придвижвахме нагоре, изведнъж по средата на стълбите, иззад борчетата, от нищото изникнаха мъж и жена с празни пазарски чанти, които явно отиваха към пазара. Докато вървяхме към тях се зачудихме от къде идват, защото забелязахме само една малка пътечка, която явно бе направена за по-напряко в зелените площи около комплекса. Малко по-нагоре вече видяхме и къщите на съседния квартал, какъвто наистина не очаквахме да има.
Беше ни направило впечатление, че някогашният каскаден водопад не работи и се заговорихме. Оказа се, че и за паметника имало идея за ремонт. Част от хората в града очаквали той да се превърне във втори Царевец чрез звук и светлина, но водното шоуто при фонтаните го било изпреварило. Твърдяха, че фонтанът няма аналог на целия Балкански полуостров. Макар и с леко недоверие към подобно описание, решихме, че все пак няма да пропуснем.
Разбрали, че освен за съкровището, сме тук и на спа, хората ни споменаха като алтернатива минералната баня, градския плаж или близките Стрелча и Баня, където също можеше да се отиде на процедури с минерална вода. От тях научихме и за стария паметник, до който се стига по пътека в гората зад новия. Наистина, не ни трябвашe много да се навием, само да стигнехме върха, който вече не беше толкова далеч. Да погледнеш от високо, явно бе установена туристическа традиция. И ние не останахме разочаровани.
Гледката от върха на паметника
След кратка почивка на върха и задължителната вече „селфи-фотосесия“ намерихме и началото на пътечката към втория паметник и продължихме. Нещо като калдъръмена настилка в първите метри по пътя говореше, че май това е трябвало да бъде облагородена алея, но още в началото пътят веднага премина в широка горска пътека. Много е хубаво усещането от центъра на града да попаднеш направо в гората. След не повече от 10 минути, изведнъж пред нас се изправи и един съвсем истински дядо, който явно закъснял, водеше стадо овце нанякъде. Наистина не очаквахме – все пак центърът беше непосредствено зад нас. Паметникът се разкри веднага след това – доста по-скромен, но пък и по-автентичен.
Изненадата непосредствено пред малкия паметник
Вдясно на открито се видяха и последните къщи от града, но те май бяха пръснати и от двете страни на хълма, защото пътеките тук бяха доста утъпкани.
Тъй като беше почти ранен следобед, решихме да обядваме на крак и да проучим и минералните бани. Какво беше учудването ни, когато разбрахме, че тук има съвсем реална градска баня с минерална вода, разделена на дни за жени и за мъже. Наистина нищо не пречеше и ние да пробваме тангенторите, но все пак решихме да видим съкровището и да се придържаме към първоначалния си спа избор, т.к. вече бяхме решили за следващия ден да ходим и на планина до Панагюрски колонии.
Запътихме се към новата червено-жълта тротоарна алея за музея, по която нямаше как да се объркаме.
В залата трезор
Щастливи да улучим момент без опашка на касата, се отправихме направо към подземието със съкровищата. Посрещна ни луксозна и приветлива зала, където беше сребърното съкровище, наречено така условно, защото съдържаше и златни предмети. Минавайки през следващите мерки за сигурност обаче за малко да помислим, че влизаме в мавзолей! Наистина ни обзе страхопочитание пред разкрилия се подземен трезор с девет индивидуални витрини-постаменти, където се намираше експозицията на златото, което бе подсилено от пространственото оформление и професионално осветление.
Копието на осемте ритона и фиалата, с нищо не отстъпващи на оригинала, не можа да не пробуди възхитата ни към изящество. Признавам, че макар и с древен произход, тракийското сребро не успя да ни грабне чак до там. Може б,и защото трезорът бе уреден като галерия, посветена специално на своето единствено произведение, а златото изглеждаше далеч по-окултно. Не случайно мястото вече се използваше и за събития като бракосъчетания!
За наше учудване, музеят съдържа съвкупност от разнообразни исторически пространства. Извън постоянните експозиции и отделни къщи, макетът на панагюрската етнографска чаршия в двора ни се стори като декор от филм, който всеки момент ще оживее. Наистина не очаквахме, че ще научим толкова много неща за самия район, извън историята на Априлското въстание, а все още не бяхме посетили и природонаучния музей, за който разбрахме на място.
А там наистина се почувствахме като насред гората от пресъздадените звуци на Средна гора. И действително очаквахме да видим всичко друго, но не и колекция от Африка!
Видели и научили доста, настана време за релакс. Голямата навалица вече си беше тръгнала от открития басейн и макар и да имаше постоянни гости на хотела, успяхме да опитаме от всичко и да поплуваме и в двата басейна. Разполагахме с два часа до водното шоу и нямахме време за дълга вечеря. С питане си намерихме ресторант, където сервират „яйца по панагюрски“ и могат да се пробват местните вина и деликатеси. Вече в автентична атмосфера, можехме да сме напълно удовлетворени от изминалия ден.
На спектакъл в парка
Закъснели съвсем малко, още на път към фонтаните доловихме класическата музика. Наистина май щяхме да бъдем и на опера в парка! С вървенето звукът се усилваше и предполагам, че ако успееш да хванеш началото, изживяването може да е наистина внушително, особено ако прозвучи произведение като Кармина Бурана, ария от която изслушахме впоследствие.
Е, признаваме си, че не очаквахме толкова пълноводна гледка! От по-високите места на терасата на спортната зала имаше по-добра видимост към целия фонтан, така че последвахме другите зрители, още повече, че както обикновено напоследък, беше започнало и леко да вали.
Гледка към шоуто на танцуващите фонтани
Оказа се, че музикалната селекция, която съпровождаше танца на водата, беше смесица между класически и съвременни творби, а фонтанът впечатляваше още както с височината и мащаба си, така и със синхрона на непрекъснато променящи се цветни композиции от водни струи, които в такт образуваха различни фигури.
Кулминацията на вечерта беше специалната прожекция на песента „Вода“ на Елица и Стунджи. До момента не бяхме виждали видеоимпресия на водна стена – наистина наподобяваше 3D, но някак водно, което създаваше усещане, че самодивските образи излизат от нещо като реален извор на Белоногата.
После чухме отнякъде, че фонтанът използва същите технологии като тези на фонтана пред най-високата сграда в света в Дубай.
Впечатлени от водното изкуство, вечерта завърши на площада пред другия фонтан, където хората се събираха на приказка и сладолед по новите пейки. Убедихме се, че макар и традиционна дестинация, Панагюрище си струва да бъде преоткрито!
***
Текстът и снимките са ни изпратени от Десислава Ушева за рубриката "Стани автор". Изпращайте ни и вие пътеписи, разкази, съвети от вашите приключения на info@peika.bg.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
