Или три истории с баби, които доказват категорично, че баба на път не се подминава. Никога. Бабата обогатява вашето пътуване с вселенска мъдрост, изненадващи гледни точки за живота и рецепти за мекици.
1. История с две баби-стопаджийки
Докато се чудех дали карам по правилния път към хижа Трещеник, на една от крайните улици на Якоруда видях две баби да ми махат. Махам им и аз и се възползвам да ги питам дали съм на прав път. Оказва се, че те били стопирали. Качвам двете баби - едната с внучето си, другата с дядото си, които се настаняват сред купчината от карти и атласи, която бавно, но сигурно завзема всеки сантиметър от колата ми.
2 минути са достатъчни, за да разбера всичко най-важно за хижаря на Трещеник - че жена му е зъболекарка, и че има малък трактор. Както и че съседната хижа е на Антоан, "добър човек, ама рядко идва".
Бабите са тръгнали да се оправят със сеното си, което е високо в планината. Пътуват всеки ден на стоп. И после стопирането било опасно - ей, до каква възраст са доживели!
Разбирам до 60-70% от това, което ми говорят, защото диалектът им на места е непроницаем.
На слизане едната хвърля 2 лева в жабката и се втурва тичешката навън (защото знае, че няма да приема парите).
Другата ми дава последни насоки към хижата и ми пожелава хубав мъж.
Снимка: Мария Ангелова/ Peika.bg
2. История с баба в село Бабица
Една от онези съботи, в които се събуждаш почти на обяд и се сещаш, че нямаш план и маршрут. Още по-добре! Колелото - на багажника на колата и газ в (онче-бонче) западна посока. Нямам крайна дестинация. Което понякога крие опасността човек никога да не пристигне. Затова решавам да спра в първото село с шантаво име (ето това вече е план!) и да повъртя педалите в околностите му. Малко след Брезник виждам табела за отбивката за село Бабица и решавам да свия, за да заредя с провизии от местния магазин...
...който обаче изглежда като след бомбардировка.
Поздравявам единствената баба от село Бабица, която виждам на площада (просто нямаше да е приемливо да срещна дядо точно тук!).
„Ами добър ден, детенце, ама аз не мога да те позная!“, усмихва се жената, все едно е длъжна да познава всеки случаен уикендар, който търси магазин баш в нейното село. Магазинът, казва ми, работи в понеделник, сряда и петък. И пак е много, като се има предвид, че днес жителите на Бабица са има-няма 12 души (от някога 600). На всеки работен ден се падат по четирима клиенти и то ако приемем, че всички клиенти посещават магазина поне веднъж седмично, а не се инатят да си стоят вкъщи. Бабата ми помахва мило, както би помахала на внучето си, и продължава по пътя си.
Прочетете още от Маршрут с колела из брезнишки села със странни имена.
Снимка: Мария Ангелова/ Peika.bg
3. История с баба-планинарка
Почти всички баби-планинарки с преголямо удоволствие ще ви споделят живота си, живота на децата си, на съседите, на кучето и на ей тая курабийка, дето си я хапват. „Малко е прегоряла, но това е защото докато ги пекох, дойде Цеца от съседния вход, да вземе рецептата за ланшната туршия, а в същото време чуваме долу пристига линейка, а почва и сериалът. И то кое по-напред да мислиш!“.
Веднъж ми се случи да срещна една баба Мария по горската пътека от Асеновград към Бачково. Тя ми сподели за всички (както ми се стори) любими манджи на дядо Митко, за целия сложен живот на пчелите, които гледа, както и как точно си обича таратора.
В бъбренето, разбира се, няма нищо лошо. Дори е много приятно, мен ако питате. Стига да обичате да слушате. Или да можете да си поемете дъх и да отговаряте. Защото освен всичко останало, бабата-планинарка е тренирана и калявана като стомана. Което означава, че макар и да сте с 2-3 десетилетия по-млади от нея, вероятно през по-голямата част от прехода само ще й дишате праха.
Прочетете още от Който го е страх от баби, не ходи в гората.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
