Било е някъде след 1928 г. Вече била построена и осветена новата църква в Якоруда - Св. Св. Кирил и Методий. Готова била и камбанарията, само камбани още нямало.

Камбаните били поръчани отместното църковно настоятелство за изработване в леярната на братя Велеганови от Пловдив. Когато камбаните станали готови, били докарани в Якоруда и веднага ги закачили на новата камбанария. Било взето решение първата проба да стане на Митровден – когато всичко живо се прибира в Якоруда.

По онова време по-голямата част от мъжете са се занимавали с производство и търговия на катран. Тази била и причината жителите на Якоруда да познават много добре целия Балкански полуостров. Когато настъпил определеният ден, всички се стекли в двора на храма. Преди да започне тържествената литургия, председателят на църковното настоятелство се изкачил на най-високата част на камбанарията и дал знак камбаните да бъдат ударени. След като клисарят приключил, председателя се провикнал:

- Людеее, чули ле сте некъде камбани да дрънкаа по-убаво от тия?

Веднага се чули над двадесет възгласа:

- В Одринско има по-убави.

- В Кавала са по-убави.

- В Ниш има по-убави…

... и доста още подобни примери.

Възмутен председателят махнал с ръка и извикал:

- Свалейте камбаните.

Камбаните били свалени, а всички якорудчани минали през дървената каса и мятали кой колкото сребро може. Заедно със събраното ново сребро камбаните били върнати в Пловдив за претопяване. Платено било наново и братя Велеганови отлели нови три камбани. Докарали ги в Якоруда, закачили ги пак на камбанарията и зачакали Митровден.

Този път в уречения ден в Якоруда пристигнал и един от двамата майстори – Лазар Велеганов. Събрало се пак цялото население, изкачил се пак председателят най-отгоре и отново дал знак камбаните да бъдат ударени. Когато клисарят започнал, се чули възгласи на възхита - камбаните звънели много по-добре отпреди. А председателят пак се провикнал:

- Людеее, чули ле сте некъде камбани да дрънкаа по-убаво от тия?

За всеобща изненада се чули отново няколко възгласа:

- Еди-къде си във Влашко има по-убави.

- В Охрид камбаните дрънкаа по-убаво.

Като чул това председателят, направо побеснял, махнал с ръка и наредил отново да свалят камбаните. Клисарят минал отново с дървената касичка от човек на човек и се събрало още няколко килограма сребро. Якорудчани се славят като много стиснати, но за да имат най хубавото никога не са се жалели. Макар и силно учуден и леко възмутен, Лазар Велеганов взел среброто, натоварили камбаните и обратно в Пловдив.

Преработили майсторите всичко наново. Вложили при леенето и новото сребро и хайде пак към Якоруда. Закачили камбаните и отново зачакали Митровден. Когато денят настъпил, дворът на църквата пак се изпълнил с хора, председателя пак се качил най-отгоре и дал знак за биене на камбаните. Какво мислите се случило? Трите камбани вместо да звънят започнали да пеят. Всички онемели и когато клисаря приключил, настанала гробна тишина. Тогава председателя пак се провикнал:

- Людеее, чули ле сте некъде камбани да дрънкаа по-убаво от тия?

Не се чул никакъв звук. Помълчал и пак попитал. Отново царяла тишина. Тогава председателя се провикнал за трети път. Поизчакал и като видял, че всички са замръзнали на място, се провикнал отново :

- Хаирлия да ви са новите камбани!

След тези думи писнали зурните, запраскали тъпаните и четири ката хоро се извило около новата църква.

Казват, и до ден днешен няма камбани на Балканите по-пеещи от якорудските. При тихо и слънчево време се чуват на 15 километра разстояние, чак до Трещеник. За жалост най малката камбана е взета уж на заем за някакво честване на храма Св. Александър Невски в София през 1937 година и от тогава не е върната.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!