Вземете дреха, изперете я и я прострете навън. След половин час можете да я скъсате като хартия. Вземете веро, направете сапунен мехур и гледайте как за секунди той се превръща в твърда ледена сфера. Ако ще правите снимки, правете го бързо, защото батериите на фотоапарата ви ще издържат около 10 минути. Дори мастилото на химикалките замръзва за минути. Водката също – така че, ако ще се сгрявате с нея, ще трябва да я гризете. Не носете очила навън, защото само за няколко минути ще замръзнат за лицето ви.

Това са само част от съветите, които ще ви бъдат полезни, ако се отправите към най-студеното населено място в северното полукълбо - руското селце Оймякон. Ако дойдете в Оймякон през зимата, представата ви за сибирския студ ще придобие съвсем нови измерения, а това, че тук живеят хора при средна януарска температура от -50 градуса звучи почти нереално. Още по-невероятно е, че жителите му са прочути със своето дълголетие и сред тях има немалко столетници.

Много неща в Оймякон са необичайни и сякаш не се подчиняват на законите на физиката. Например водата в езерото не замръзва дори при -60 градуса. Причината за това е, че когато почвата около подземното езеро замръзне, тя се разширява и „изтласква“ водата нагоре, при което тя е в непрестанно движение. Затова на езика на местното племе евенки Оймякон означава „Незамръзваща вода“.

Оймякон се намира в руската автономна република Якутия, на ръба на населената част на Земята. През 1926 г. тук са измерени -71,2 градуса. През зимата можете да стигнете дотук или с хеликоптер, или по „зимник“ - път от утъпкан сняг. Близо 500-те жители на Оймякон живеят простичко, но не в иглута или юрти, както може би си представяте. Те са приспособили живота си към тежките условия. Тъй като земята е целогодишно замръзнала и на нея не може да се отглежда нищо, те се хранят с еленово и конско месо и ловят риба в леда.

Животът в Оймякон е такъв, какъвто е бил преди десетилетия, а напредъкът е много бавен. Тук няма хотели, но много местни хора са готови да ви подслонят в домовете си. Няма и мобилна връзка, но дори да имаше, нямаше да има смисъл от нея, тъй като батериите на телефоните се изтощават за минути. През 2008 г. местното училище за пръв път се сдобива с вътрешна тоалетна. В селото има само един магазин, в който се продават всички хранителни и битови продукти. Кметът на града пък дава на всеки посетител специален сертификат за това, че сте посетили „Полюса на студа“.

Бихте ли посетили това място само за да изпитате крайностите на природата?