Светът би бил по-добър, ако децата обичат себе си

  • Светът би бил по-добър, ако децата обичат себе си
    Светът би бил по-добър, ако децата обичат себе си

Светът би бил по-добро място, ако децата растат обичани, обичащи себе си и приемащи се такива, каквито са.

Серендипити (Serendipity) е една от най-трудните за превод думи на английски език. Означава да се натъкнеш на нещо хубаво без да си го търсил. Създателят ѝ Хорас Уолпол я нарича на името на персийската приказка “Тримата принцове от Серендип”. Героите в историята откриват случайни неща, които им помагат по-късно. Това оформя и дефиницията на думата.

Точно такова хубаво нещо, на което се натъкваш случайно, е и „Серендипити“ - пространство в София за деца и родители. Тук акцентът е върху занимания по английски език, изкуства, музика, както и съвременни методи на обучение като Монтесори, Валдорф, сугестопедия).

А интервюто с неговата основателка Христина Машкова е най-вдъхновяващото нещо, което сме чели напоследък.

- Коя е Хриси и как смята да промени света към по-добро?

- Хриси е щастлива майка на три деца, жена, ентусиаст и непоправим (поне засега) оптимист. Често и тя си задава въпроса коя е и какво прави, но се учи да намира отговорите навсякъде около себе си и във всички приятни и неприятни ситуации от заобикалящата ни среда.

Според мен светът би се подобрил към по-добро, ако се погрижим за децата. Ако им помогнем да растат силни, смели, обичани и обичащи. Ако им помогнем и им покажем как самите те да се обичат, харесват и приемат такива, каквито са. Разбира се това няма как да се случи, ако ние, възрастните - родители и учители - не сме се погрижили за себе си, за детето в себе си за това самите ние да се приемаме, харесваме и обичаме такива каквито сме.

Също така, ако ние харесваме своя собствен вътрешен свят и се грижим за него, съм сигурна, че ще можем да допринесем много за един по-добър и любящ външен свят.

Накратко - смятам, че промяната трябва да минава през образованието, приемането, емпатията и любовта.

Светът би бил по-добър, ако децата обичат себе си
Снимка: Личен архив/Христина Машкова

- Какво представлява пространство Серендипити?

- Серендипити е пространство за деца и родители. Място, където децата, а и надявам се и възрастните, се чувстват добре, спокойни, уютно, вдъхновени. Свободни са да бъдат себе си и да случат така отлаганите мечти. Или поне по този начин се опитваме да отглеждаме, възпитаваме и обгрижваме децата между 2,5 и 5 години, които са ежедневно с нас в нашата английска арт занималня ЗаниМечатателница.

Защото вярваме, че децата трябва да се окуражават и да не спират да мечтаят, да творят, да опознават себе си и околните, в една защитена домашна среда, в малка група с деца на различна възраст, с любящи и отдадени преподаватели.

Съдействаме и за организирането на нетрадиционни детски рождени дни, в които акцент са здравословната храна и по-различната анимация (арт, танци, музикален или рожден ден с професионален актьор).

- Какво означава Серендипити?

- Серендипити е една от най-трудно преведимите думи на английски език и означава щастливо стечение на обстоятелствата. Нещо, което ти се случва и впоследствие разбираш колко хубаво нещо ти се е случило и то в най-правилния момент. За двете си години съществуване Серендипити определено отговаря на името си.

- Какво те провокира да създадеш това място?

- Нуждата от алтернативно пространство за деца и родители. Един по-различен център за деца и събития. Място, в което се говори за съвременни методи на образование, правят се срещи, дискусии.

От август 2016 г. сме на нова локация, като новият дом на Серендипити представлява етаж от къща със собствено дворче, в центъра на София (Шандор Петьофи и Люлин планина), в тих, но в същото време много комуникативен район. Вече не можем да правим събития с над 100 души, както в старата ни любима “оранжева” зала, но вярваме, че чрез занималнята, рождените дни, детските концерти и събития правим много деца щастливи и това прави нас още по-щастливи.

Светът би бил по-добър, ако децата обичат себе си
Снимка: Личен архив/Христина Машкова

- Какво ти носи това място сега?

- Любов, спокойствие, вяра. Удовлетворение, че помагам на моите и на другите деца. Смисъл. Мисия.

- Как виждаш себе си и Серендипити след 5 години?

- Научих се да не правя дългосрочни планове, а да живея и да се радвам на момента. Серендипити за мен значи много, това е четвъртото ми детенце. Надявам се да продължи да расте и да се развива, да се стабилизира, изправи на крака и проходи смело. Не изключваме развитие, включващо още “дечица”, т.е. откриване на нови клонове и пространства, но за момента усилията са ни в посока разработване и стабилизиране на сегашното място и локация.

А мен си виждам в къща сред полето или на път с кемпера ни.

Светът би бил по-добър, ако децата обичат себе си
Снимка: Личен архив/Христина Машкова

- Как би описала процеса на превръщане на една мечта като в Серендипити в реалност?

- Няма невъзможни неща, стига да знаеш какво искаш. Ако си уверен и си на прав път, сякаш всичко ти помага нещата да се случат. Да, има безумно много предизвикателства, неочаквани трудности, хиляди уроци, но въпросът е дали ги научаваш или повтаряш грешките. На моменти си на ръба на физическите и психическите сили, работиш денонощно, губиш връзка с децата и семействата си. Доста често в такива моменти се случва нещо много кризисно - дали в здравословен, личен или бизнес план, което силно те провокира да се замислиш и пренаредиш приоритетите си. 

Смятам, че най-голямото богатство на съвременния човек е времето - свободното време за себе си и близките си, за пътуване и личностно и професионално развитие.

Светът би бил по-добър, ако децата обичат себе си
Снимка: Личен архив/Христина Машкова

- Какво е общото между Серендипити и пътуването?

- Ооо, това е най-трудният път. Пътят към себе си. Не мисля, че това пътуване някога приключва, нито и че пътят ще е винаги равен и приятен. Но определено си заслужава да тръгнеш по него.

- Какъв пътешественик си?

- Запален. Импровизаторски. Не обичам забележителностите. Старая се да слея с местните или те да ме запознаят с най-интересните според тях кътчета. Обичам далечните, непознати и нетуристически дестинации. Обичам да пътуваме със стария ни кемпер. Тръпката да не знаеш до къде ще стигнеш, къде ще нощуваш. Да се събудиш до брега на реката/морето/гората. Сам в нищото. Безценно е.

Светът би бил по-добър, ако децата обичат себе си
Снимка: Личен архив/Христина Машкова

- Как се пътува семейно с три деца?

- Все по-лесно. Основно с кемпер. Мечтаем и за многомесечно, дълго, непринудено пътешествие, но ще трябва да почакаме още малко.

- Кои дестинации би препоръчала за родители с малки деца?

- Не мисля, че има неподходящи дестинации за малки деца (не визирам разбира се най-екзотичните страни). Въпросът е какво очаква едно семейство и каква е целта на пътуването.

България е пълна с невероятни местенца - градчета, селца, планини, море. Всеки си има стил на пътуване и на почивка. На мен ми е най-комфортно сред природата, по възможност до вода/река/гора, защото съм сигурна, че децата си намират какво да правят, тичат и джапат голи и боси и всички сме щастливи.

Светът би бил по-добър, ако децата обичат себе си
Снимка: Личен архив/Христина Машкова

- А тези за усамотение на родители?

- Ох, мисля, че всяко място с легло и тишина би ощастливило особено младите и “пресни” родители. Да поясня, че за сън говоря. Просто едно дълго, непробутно минимум осемчасово непрекъснато спане звучи почти нереално за повечето родителите с деца под 5 години.

- Къде се намира пейката с най-красивата гледка?

- В планината. И... в главата. Човек може да пътешества и да вижда красиви гледки навсякъде около себе си. Стига само да иска и да отвори сетивата си.