Когато влезете в лондонски парк, първото нещо, което ви прави впечатление е идеално окосената трева, разбира се. В нея не само че няма и следа от плевел, но и на пръв поглед безразборно са грейнали хиляди минзухари и нарциси през пролетта.

В парка Сейнт Джеймс срещу Бъкингамския дворец можете да се порадвате на многото видове птици, повечето водоплаващи. В Холанд парк - на пауните. Катериците са като опитомени и отварят пръстите ти, ако държиш ядка, за да я вземат и заровят наблизо. На всяко растение е обърнато специално внимание и всяко дърво е обгрижено с мисъл и план.

Не може да не забележите и голямото количество пейки, дори по малки квартални градинки. Колкото и хора да се разхождат, винаги можете да намерите къде да седнете. Някои от тези пейки са много специални. Те са нещо като некролозите в България, но не просто съобщения за нечия смърт, а с много по-дълбоко предназначение. На малки табелки на гърба на пейката са написани няколко мили думи от близките на починалия.

Идеята е превъзходна, заради многото смисли, които носи - чисто практически и най-вече емоционално. Пейките са материалният израз на съкровено лично отношение. Удовлетворението да остане нещо смислено след теб е едно от важните неща в живота. От друга страна - спокойствието да седнеш и да се порадваш на точно този миг, тук и сега. Мъдро решение и заради простотата си. Нещо лично, посветено на общността.

Подобни чувства и мотиви сигурно са водили и нашите предци да градят чешми. Там уморените пътници утоляват жаждата си и благославят с благодарност. А споменът за близките ни остава. Може би и заради тази традиция и в Кенсингтън парк, близо до българското посолство, е направена българска чешма. Върху металната й основа е гравиран мотив от българска шевица и също допринася за красотата на лондонските градини.

Още от Ивелина вижте тук.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!