Гара на спомените от детството

Забелязвах, че става все по-хладна. Усещах, че краят на съвместното ни съществуване наближава, а и, честно казано, бях зажаднял това да се случи. Реших обаче това да се случи на някое специално място.

Взех я и тръгнахме към новата пешеходна зона на варненската Морска гара. Беше слънчево и много топло, а запотеното ѝ тяло - така изкусително.

В последно време морската гара се беше превърнала в много приятно място за отдих през лятото. Общината се беше погрижила да я направи гостоприемна не само за туристите от круизните кораби, които често акустират на брега ѝ, но и за жителите и гостите на града.

Сега реновираното пространство разполагаше с огромна площ, осеяна с пейки, чешмички, цветя, палмови дръвчета, исторически фото пана, декоративни котви и кошчета за боклук. Още по-атрактивна е Морската гара, когато на кея има акостирал кораб.

Пред нас се разкриваше гледката към корабите и лодките на Пристанище Варна.

Загледахме се в пейзажа, който се откриваше пред нас. Мястото беше идеално да приключа с нея. Реших обаче преди това да ѝ покажа нещо друго.

„Това е фарът на Морска гара“, ѝ казах. Изпивах я с поглед и не съм сигурен дали се досещаше за какво съм я довел. „Той е монтиран за нуждите на навигацията и в началото под него е бил поставен бронзов релеф на цар Фердинанд. Впоследствие той е бил заменян няколко пъти в зависимост от политическата ситуация с бюст на Сталин, а после и на Г. Димитров. От 1994 г. ликовете са заменени от ето това мозаечно платно на покровителя на моряците и рибарите „Св. Николай Чудотворец“, което посреща корабите, влизащи в пристанището“.

„Тук, на фара, много често можеш да видиш хора, които си говорят и пият бира, гледайки морето“. При тези думи видях притеснението в зелените ѝ очи. Не знам дали историята на фара ѝ хареса, но усетих как и тя, и аз искахме всичко да приключи по-бързо. Мястото беше подходящо, но реших да отложа още малко.

„Ето тук прекарах детството си“. Продължих да ѝ разказвам за времето, когато като малки с приятелите ми ставахме в 3 часа сутринта, за да ловим риба на вълнолома, който е разположен на гърба на морската гара. Старите рибари ни се радваха, даваха ни съвети къде да хвърляме въдиците. Ние, разбира се, не ги слушахме и често късахме такъмите си в камъните. Рибата, която хванехме, пък носехме на бабите си, които я приготвяха за обяд.

Като станах по-голям, страстта ми към риболова се изпари, но пък тогава започнах с романтичните разходки по дължината на вълнолома.

Днес, след толкова много време, отново съм на вълнолома – доста по-голям и малко по-сам отпреди. Но какво по-хубаво от това да си спомниш за хубавите моменти от детството? – Ами.. да си спомниш за хубавите моменти от детството с бира в ръка, а пред теб да е морето.

Моментът отдавна беше настъпил и не можех да я бавя повече. Отворих я и с наслада отпих ледена глътка.

Още интересни статии можете да прочетете на: Powered by Kamenitza.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!