Тайните на креативността: Как се прави брейнсторминг

  • Тайните на креативността: Как се прави брейнсторминг
    Тайните на креативността: Как се прави брейнсторминг

Как се прави наистина ефективен брейнсторминг и кога тази креативна техника е влязла в употреба.

В новата си книга „Креативността“ (издателство Колибри) общопризнатият „най-добър рекламист на Испания и Латинска Америка за XX век” Луис Басатнасочва прожекторите към историята на креативността, техниките на творческото мислене и спирачките на творческия процес.

За първи път лектор от такава класа в областта на рекламата ще изнесе лекция в България на тема „Креативността”, отворена за студенти, рекламисти, визуални аристи, дизайнери, режисьори, журналисти и медиатори, която ще се проведе на 30 ноември от 17:00 ч. в Аулата на Софийски университет. По време на лекцията ще бъде представена и книгата „Креативността”.

Като за начало, прочетете откъс от книгата, в която Луис Басат говори за брейнсторминга:

***

Брейнстормингът, или мозъчната атака е креативната техника, която аз най-много съм ползвал. Основава се на асоциация на идеи.

Измислена е през 1953 г. от Алeкс Фекни Осбърн, основател на BBDO (Batten, Barton, Durstine & Osborn), според когото „Свързването на идеите е феномен, благодарение на който въображението стига по свои пътища до паметта и става причина едно хрумване да води към друго хрумване. Тази способност, с цялата нейна комплексност, е призната от две хиляди години – и Платон, и Аристотел я сочат като основен принцип на човешката психология“.

Осбърн определя брейнсторминга така: „Техника за проучване в група, с помощта на която и въз основа на идеите, които възникват спонтанно от членовете на групата, се прави опит за разрешаване на недостатъчно добре дефиниран проблем от областта на индустрията, търговията, рекламата и всекидневния живот“.

Действа абсолютно по същия начин както тандемът: включва общуването, разговора и предлагането на идеи със спокойното убеждение, че никой няма да ги критикува и че никой няма да каже: „Каква глупост!“. Напротив, колкото по-шантава може да изглежда идеята, толкова повече пътища разкрива пред другите членове на брейнсторминга, при който вероятно от сто идеи деветдесет биха били абсурдни, девет приложими и една добра – тази, която ще разреши проблема. Трудността често пъти е в идентифицирането именно на добрата.

За да се направи брейнсторминг, трябва да има минимум шест до дванайсет души. И не е задължително всичките да са креативни, макар че впоследствие се оказва, че креативните са тези, които най-малко се страхуват да сложат на масата най-смелите и най-нерационалните идеи. Необходимо е един човек да записва всичко, което се казва, най-добре на голям лист хартия, за да може в даден момент да се направи преглед на казаното. Задължително е да има лидер или ръководител, който от време на време синтезира, дава думата на едни или на други и също така налага изпълнението на основни правила, за да гарантира функционалността и продуктивността на брейнсторминга.

Принципите, или правилата, които трябва да се спазват, са:

1. Забранена е всякакъв вид критична оценка.

2. Отпусни се и остави свободната и безразборна поява на идеи.

3. Слушай и развивай идеите на другите.

4. Колкото повече идеи се предлагат, толкова повече ще са добрите сред тях.

Брейнстормингът е толкова забавен, че може да продължи цяла сутрин, но е повече от вероятно след първите два часа идеите да започнат да се повтарят, поради което лидерът също така трябва да знае кога да го прекрати. Може да се стигне до момент, когато всички са наясно, че търсената идея вече е налице.

Това е моментът, в който трябва да се прекрати процесът и да се мине към анализ в дълбочина на тази идея. Преимуществото на брейнсторминга е, че работата в група обикновено е по-добра, отколкото индивидуалната работа, защото групата поначало увеличава стимула на индивида.