Приятелството е една от най-силните връзки, които човек може да изгради през живота си – най-малкото, защото докато роднинството много често е по неволя, приятелите си ги избираме сами. Ново изследване показва, че на човек са му достатъчни само двама приятели, за да се чувства щастлив.

Същото изследване посочва обаче и че Фейсбук и другите социални мрежи размътват идеята ни за това, колко приятели имаме всъщност. Социалните мрежи нерядко ни вкарват в една представа за света „ала мечо-пух”, в която „колкото повече, толкова повече”. Ако попитате Фейсбук, той най-вероятно ще ви увери, че сте изключително популярен човек с трицифрено число приятели и безброй харесвания от всички тях.

Въпросът, който авторите ни съветват да си зададем обаче е: „Колко от тези хора биха ми услужили с пари за такси, когато нямам?” или „Колко от тях биха ме приютили в дома си, ако неочаквано цъфна на вратата им?” В такъв случай, продължава докладът, правилният отговор за повечето от нас е „един-двама” извън семейството и интимния партньор и това никак не е лош отговор. В крайна сметка един-двама е по-поносима бройка хора, на които вие самите да заемете по 10 лева за такси или които да приемете в дома си, отколкото 845, както настоява Фейсбук.

Тук обаче е редно да отдадем заслуженото и на Фейсбук. Да вярваме, дори и погрешно, че сме харесвани и подкрепяни от много хора, невинаги е вредно за нас.

Наскоро бях много изненадана да науча, че един мой познат е в болница със счупен крак. Научих от Фейсбук, където той беше написал, че вече се възстановява. Над сто души бяха харесали поста му, а поне половината се бяха потрудили и да коментират с пожелания за скорошно оздравяване. Едва ли той се заблуждава, че всички тези хора активно се интересуват от него и здравето му, но фактът, че толкова много от тях са се сетили за него поне колкото да кликнат на “Like” бутона, може да окаже силно стимулиращ ефект за неговото възстановяване. Фейсбук е нещо като виртуална стена от подкрепа и на кого му пука, че е лицемерна, при положение че и ние се облягаме на нея само „виртуално”, когато имаме нужда?

Важно е обаче да правим това разграничение между виртуалното и реалното и да се гордеем с приятели, които се броят на пръстите на едната ръка. А също е важно да си припомним, че реалното приятелство се нуждае от много повече от виртуално внимание, за да се поддържа живо. Ако се чудите какво ли прави приятелят ви Иван, с когото не сте се виждали скоро, пишете му във Фейсбук, но не за да го питате това, а за да го поканите на по бира.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!