В Милано през декември – какво да видим, колко струва (Ден 3)

  • В Милано през декември – какво да видим, колко струва (Ден 3)
    В Милано през декември – какво да видим, колко струва (Ден 3)

Милано ден три – вече ми стана навик да закусвам топли кроасани с шоколад и ароматно кафе.

Вече ви разказах за аквариума и замъка в Милано. В близост до тях е и гарата Milano Cadorna. Пред нея има страхотно малко кафе, я което предлагат чудесни десерти, кафе, а да не говорим за топлия им шоколад.

В Милано през декември – какво да видим, колко струва (Ден 3)

Но тук сме, за да ви разкажа какво правихме в третия ден от нашето пътуване. В този ден решихме да излезе малко от забързаното ежедневие в Милано и да посетим небезизвестното езеро Комо.

До него се стига с влак, като билета за него е на цена от 5 евро, може да се сдобиете с него от гара Кадорна или от този сайт -  https://www.omio.com/. Пътуването е около 40 минути, преминава се през редица малко селца около Милано и може да се насладите на гледки от ежедневието на града, като блокчета, къщи и предприятия, които е трудно да си представиш, че има, гледайки лъскавата част на града.

В Милано през декември – какво да видим, колко струва (Ден 3)
Снимка: Михаела Михайлова

Пътуването беше приятно и сравнително бързо. Стигнахме и няма да сме ние, ако не седнем да хапнем. Има редица ресторантчета и кафенета с гледка към красивото езеро.

От своя страна то има формата на обърната обратно буква „У“, като дължината му със северния и югозападния ръкав е 46 km, а максималната му ширина там, където се събират трите ръкава, е 4,5 km.

В Милано през декември – какво да видим, колко струва (Ден 3)
Снимка: Михаела Михайлова

Езерото е прочуто със своите атрактивни вили, които са построени от времето на Плиний Млади. Много от тях имат внушителни градини, облагодетелствани от благоприятния климат, повлиян от езерото. Те предлагат и тропически растения. Ако отделите ден за посещение на Комо, предполагам няма да ви бъде достатъчен, за да разгледате всички вили, ние също не успахме, но ето и някой от най-известните:

Вила Карлота

Вила Карлота е построена за миланския търговец Джорджо Клеричи през 1690 г. и заема площ от повече от 70 000 m². Италианска градина със стъпала, фонтани и скулптури е създадена по същото време. По-късно вилата е продадена на неаполитанския банкер и политик Джанбатиста Сомарива. Стендал е бил негов гост през 1818 г. и посещението му е описано в началото на романа „Пармският манастир“. През 1843 г. е купена от принцеса Мариане от Насау като сватбен подарък за дъщеря ѝ Карлота, чието име вилата носи днес.

Вила д'Есте

Вила д'Есте е построена през 1568 от Кардинал Толомео Галио. През 1816 – 17 вилата е дом на Каролина от Брунсуик, екстадираната съпруга на принца на Уелс. Градините в английски стил са продукт на този период. По-късно вилата е преобразувана в луксозен хотел. Днес Вила д'Есте е известна със своите знаменити гости.

Вила Балбианело, известна със своите терасовидни градини, се намира на западния бряг на езерото. Построена през 1787 на мястото на францискански манастир, тя е била последният дом на изследователя Гуидо Монцино. Днес тя помещава музей, посветен на неговата работа.

Вила Мелци е построена в неокласически стил от архитекта Джокондо Албертоли през 1808 – 1810 като лятна резиденция на Франциско Мелци, вицепрезидент на Наполеоник. Паркът разполага с оранжерия, параклис, статуи и японска градина и е засадена, както повечето на езерото Комо, с големи рододендрони. През 19 век гости на вилата са Стендал и Ференц Лист.

Вила Сербольони е дом на „Учебния и конферентен център Беладжо“, жилищен комплекс, създаден и управляван от Рокфелеровата фондация през 1959 г. Прочутият парк на вилата е създаден в края на XVIII век от Алесандро Сербольони.

В Милано през декември – какво да видим, колко струва (Ден 3)
Снимка: Михаела Михайлова

Комо е малко градче, което обикновено се пренебрегва от туристите и служи като отправна точка към другите градове. Но си струва да се отбиете, ако имате свободно време. Мястото е кътно, уютно и много красиво.

Ние решихме да се разходим по езерото и да разгледаме малките улички около него. Архитектурата беше невероятна.

Лебедите, обитаващи езерото, обаче, се оказаха не толкова гостоприемни и не пожелаха да се снимаме (хаха). Ако времето ви го позволява може да се разходите с лодка и да се насладите на езерото в цялата му прелест.

Така премина нашия ден, останахме да вечеряме в Комо, отново с гледка към езерото. Цените тук ми се сториха малко по-високи от тези в Милано, странно според мен. Но отново пица и паста варираха между 15/20 евро.

 
 
 
Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Peika.bg (@peika.bg)