Много градове в България си имат стар квартал Вароша. Тогава какво отличава благоевградския от останалите? Не мога да отговоря конкретно на въпроса, но като един истински благоевградчанин, влюбен в града си, мога да разкажа защо обичам точно тази Вароша.
Тъй като благоевградската Вароша, макар на 2 минути от центъра, е едно романтично и уединено място, освен през деня, не е лошо да се обиколи и през нощта. Малките улички на стария квартал са като лабиринт, и всяка една те отвежда на неочаквано място. Както се разхождаш, и пред теб се препречва врата. А зад нея – тих кът с аромата на здравец, прозорци, „окичени” с клони, и тихите стъпки на някоя угоена котка, прокрадваща се в тъмнината.
Ако искате да придадете на разходката си зловеща нотка, изкачете се по металните стълби над църквата и ще попаднете на мястото, където завинаги почиват служилите на църквата от миналите десетилетия. Най-странното, което ми се случи последния път там, не бе хващането на призрак..., а на wireless мрежа. Точно над гробището има хотел, чиято светеща реклама те връща в реалността.
Иначе църквата „Въведение Богородично” е много приятна. В двора й получаваш усещането за някакво странно безвремие, което те унася. И нищо чудно наистина да задремеш на някоя от пейките. Построена е през 40-те години на 19-ти век от жителите на квартала – със собствени средства и огромен ентусиазъм. Винаги е освежаващо да си припомняш такива истории от близкото минало. А и ако вярвате в това, че всяко място има своята енергия, тук тя е със силен положителен знак.
Във Вароша само две от къщите са частни – останалите са ателиета на художници, работилници, детски занимални и т.н. Има няколко нелоши заведения за хранене, както и хотелчета. За щастие, комерсиалните обекти по никакъв начин не нарушават нейната възрожденска идилия. А отскоро Вароша си има още едно чудно допълнение - чаена къща-галерия (прочете интервю със собственичката на чайната).
Хубава гледка към нея (примерно ако сте любители на пленера) можете да получите от другата страна на реката (Бистрица). Като дете често съм я рисувала точно оттам.
Най-хубавият бонус в тази част на града обаче е зеленината, простираща се докъдето ти видят очите. Е, малко преувеличих, но Вароша наистина е в зелени обятия.
Полезна информация: Тук се намират къщата на Георги Измирлиев-Македончето, Регионалният музей и Младежкият дом. Над Вароша са разположени Ловният дом и Розариумът. В близост е и алеята за парк Бачиново, до който може да стигнете и с автомобил по пътя, успореден на реката. Но разходката пеша е доста освежаваща. Алеята е подходяща както за тичане, така и за колоездене.
