С наближаването на Великден искате да споделим с вас  една по-различна гледна точка за празника, неговия смисъл и послание!

Тази година празнуваме Великден на 8 април, който според различни източници е историческата дата на Възкресение Христово. Историческа, защото Възкресението е реален акт, който вдъхновява и буди човечеството повече от 2000 г. То е не само символ, не само идея, а мистична реалност. Иначе какво празнуваме? Чудото, семейството, традицията? Не! Празнуваме Христос – Възкръсналия; Духа, победил материята; Сина Човечески, станал Син Божий.

Трудно е да мислим за неща, които изглеждат абстрактни и встрани от проблемите на деня. Но нали именно затова е празникът – ден, който е празен от ежедневие, ден, който да посветим на осъзнаване смисъла на ежедневието! Ден, в който да се нахраним с духовна храна, не само с физическа.

Единици са представителите на световната мисъл, осмелили се да излязат извън традиционното църковно говорене и да се устремят към разбиране за същността на този духовен феномен, какъвто е Възкресението. Един от тях е богословът и духовен учител Ваклуш Толев (1923‒2013). Предлагаме ви няколко извадки от неговите трудове, илюстриращи неговото разбиране и мъдрост за Възкресението:  

"Повече от 60 години твърдя, че истинската дата на Христовото Възкресение е 8 април. Преди години историци и теолози го потвърдиха, а сега вече този факт е публикуван и в „Хронологична енциклопедия на света“, том 3. С това не отричаме официалните празници и не отнемаме на никого боголюбивото моление, нито сваляме от иконостаса му образа, на който той отдава своето почитание. Но Истината е по-горе от всяко съображение, тя е по-горе от празника; тя е, която ни задължава като мистично живеене в историческата реалност да отпратим своето моление, да отдадем своята признателност и да направим усилия в Живия да сложим своята жива същност".

 ***

"Иисус Христос дойде преди повече от 2000 години да изходи пътя на Помазаник и да осъществи надгробна властност. Разпнаха Го, защото каза: Аз и Отец едно сме! и Го нарекоха „богохулник“. А Той направи Самокръщение и извърши Възкресение."

 ***

"Трагично е, че Христовите последователи изживяват пътя към Възкресението Му като връх на идеята за страданието, изкуплението и спасението, а не като победа на Духа над материята, не като изведена Божественост до Втората ипостас в Единосъщието. Достатъчно Го оплакваха, от което Той няма нужда; достатъчно дълго се говори и се убеждава човечеството във великото страдание на Голготския път, а той е път на обожествяване, път на Възкресение – това е събирателната сила на мистерията за връщане в Бога!

Възкресението не е само празник. То не е битка за благополучие, Възкресението е вътрешна посветеност – как да родите чакащия във вас тревожен Бог! Затова го наричам надгробна властност, победа на Духа над материята."

 ***

"Възкресението е една нова идея, една нова психология на света. Психология, която дава основание да кажем, че човекът е един бог в развитие, че човекът е в тази възможност за Възкресение, защото Христос рече много смело: Аз и Отец едно сме! Той рече още: Аз съм Пътят, Истината и Животът!

Значи трябва да извървим един Път, трябва да познаем Истината и тогава да направим Живот! Възкресението е не велик ден, а велико живеене – трябва не само да празнуваме Възкресението, а и да поискаме да се научим да възкръсваме.

Нека живеем Христос като вътрешен Бог, защото затова Той беше пратен!"

***

Източник: Общество Път на Мъдростта

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!