Понякога пътуваме, за да не разрушим имиджа си на пътешественици, за да посетим наш приятел в друга държава или имаме бизнес ангажименти на другия край на света. Но по-голямата част от пътешествиятa не са по принуда, а плод на искрено желание и нужда!
Ние пътуваме, защото искаме, защото сме любопитни, за да излизаме от зоната си на комфорт, за да опознаем света. Но възможно ли е да станем зависи към пътешествията? Има ли такова нещо като "натрапчиво и непреодолимо желание да се скиташ"? Отговорът е "Да"!
"В редки случаи човек може да развие зависимост към пътешествията", казва д-р Майкъл Брейн, социален психолог, който специализира в междукултурната комуникация. "Срещал съм много хора, които сякаш живеят, за да пътуват. Те са готови на огромни жертви и лишения - било то физически или психически, само за да са на път", допълва той.
Д-р Брейн вярва, че ако пътуването стане самоцел, ако то е форма на бягство от действителността, ако нищо друго не ни доставя удоволствие, ако започнем да пренебрегваме или отлагаме задачите и целите си, това може да доведе до зависимост. Дори и да ви звучи някак романтично, повярвайте - това въобще не е така. Зависимостта към пътешествия може да бъде разрушителна.
„Повечето от нас са фокусирани върху различни житейски цели като образование, кариера, приятелство, брак, семейство, деца, личностно развитие и т.н. Когато тези цели бъдат абсолютно загърбени, само за да пътувате, съществува опасност животът ви да дерайлира", каза д-р Брейн. В този случай пътуването се превръща в наркотик и всичко друго губи смисъл.
Психологът допълва, че има хора, които загърбват останали си живот, само за да пътуват, но цената, която плащат е висока. През 2000 г. Диагностичният статистически наръчник за психични разстройства официално добави „дромомания“ към списъка като „смущение на импулсния контрол“ и „психиатричен проблем“. Дромоманията се класифицира като патологичен туризъм или непрестанно желание за местене от едно място на друго. Хората, които страдат от това разстройство, казват, че имат „необичаен импулс да пътуват“ и са „готови да жертват всичките си средства, работното си място, половинката си, сигурността си, за да си доставят нови преживявания".
И все пак за д-р Брейн само малък процент от пътуващите са пристрастени. Пътешествието е основно човешко желание. Ние сме мигриращи видове. Пътуването разширява ума, прави хората по-отворени, креативни и може да подобри живота по безброй начини. То е положителен опит и ползите му превъзхождат негативите, когато не е самоцелно.
Пътуването, както всяко нещо в живота, трябва да се случва осъзнато. То не бива да е единствен смисъл на живота, то не е надпревара, а най-прекрасният начин да опознаем себе си, другите и целия свят!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
