Сгушен в полите на Балкана, Сливен съчетава удобствата на големия град с чара на малко градче. Разстоянията са сравнително малки, почти навсякъде може да се стигне пеш, където не може – се стига бързо с колело, а планината винаги е наблизо.

Градът не се слави с добре направените си улици (както вероятно сами ще се убедите), но извънградските пътища са чудесни – не само добре поддържани, но и изключително живописни. Трафикът също не е голям, а сливенското време обикновено е хубаво и щадящо. Стига само вятърът да духа във вашата посока. Даваме ви няколко примерни маршрута, а с малко повече въображение може да стигнете и по-далеч. Така че, грабвайте фотоапарата и шосейката и – напред към сливенските красоти.

1. Сливен – Абланово - връх Българка – Карандила

Маршрут: Тръгвате от Сливен, в посока Селището, минавате през местността Абланово и стигате до връх Българка. Ще се ориентирате по един своеобразен „регулировчик“, буквално вкоренен в средата на шосето, сякаш създаден с едничката мисия да показва пътя на лутащите се. Тук имате избор – да завиете надясно от дървото и да продължите към Карандила, или наляво – към местността Даулите. Разбира се, винаги може да се върнете, ако изкачването ви е дошло в повече. Ако все пак стигнете до Карандила, вместо да се връщате по обратния път, може да се спуснете надолу по главния от Карандила за Сливен. Тъй като този път отива и до живописното село Ичера, по-авантюристичните (и атлетичните) от вас може да продължат дотам.

Какво да видите: Това не е най-лекият маршрут, но пък е един от най-красивите. Селището е прекрасно местенце за почивка - много зелено и много приятно, с прохладна рекичка, минаваща наблизо. Местността Абланово е част от природен парк Сините камъни, горски развъдник с изключително красива и разнообразна природа. Мястото е прекрасно за почивка и отдих, има пейки и масички за пикник, дори за барбекю. Има и чешмичка със свежа планинска вода. Оттук започва т.нар. Пътека на здравето, която е пригодена за хора с най-различни здравословни проблеми. Карандила пък е може би най-популярната дестинация в град Сливен. Тук възможностите ви граничат с безграничното – стотиците поляни, кулата, езерото, дървените люлки, скалите, панорамните гледки към града, фурната с така любимите на сливналии питки със сирене, Кушбунар и още много други. Където и да кривнете, все ще сте на прав път.

Трудност: Целият път до връх Българка е изкачване. Имайте предвид, че това е най-високият връх в Източна Стара планина (1181 метра), така че маршрутът не е за всеки, трябва да сте доста добре подготвени физически (а и психически). Заслужава си обаче да опитате, дори да не стигнете до края. Междинните спирки са също толкова приятни и удовлетворяващи.

Разстояние: От Сливен до Абланово - 6 км. От Абланово до Българка е около 15 км, а от Българка до Карандила е около 8 км. Ако решите да се върнете в Сливен по пътя от Карандила, трябва да имате предвид, че и той е към 30-ина километра.

Продължителност (в посока): Около 3 часа, с нормално темпо и кратки почивки.

Условия: Пътят е само един, право нагоре по шосето, с леки завои. На повечето места е сенчест, заобиколен от красиви широколистни и смесени гори, но последните 4-5 км, когато се изкачите на билото, е открит. Така че, внимавайте със слънцето.

Съвет: Добра идея е да си носите шишенце с вода, защото единствената чешма чак до връх Българка е на Абланово. На Карандила вече има доста чешмички и места за почивка, похапване или чай.

2. Сливен – Абланово – връх Българка – местността Даулите – Агликина поляна

Маршрут: Изкачвате се по връх Българка, както вече беше описано, но в този случай свивате вляво от крайъгълното дърво. Оттам минавате през Даулите, разклона за Агликина поляна и село Бяла, за да се върнете обратно по главния път в Сливен.

Какво да видите: Даулите са известен ски-курорт през зимния сезон и прохладно място за почивка сред красиви вековни гори, през летния. Местността Агликина поляна пък е позната с хайдушките сборища, които са се провеждали на нея, а освен това от там се разкрива панорамна гледка към Еленския балкан. Село Бяла е красиво планинско село, което очарова с автентичността и съхранените си традиции. Местните могат да ви научат на редица неща, например, как да разпознавате различните видове билки и кои гъби са ядливи. Целият път от Българка, през Даулите, до Агликина поляна и село Бяла минава по билото на Балкана и разкрива спираща дъха гледка към планинския масив.

Трудност: Освен казаното за маршрута до връх Българка, пътят от него до Даулите е приятно спускане надолу по склона. Оттам нататък обаче следва ново изкачване до разклона за Агликина поляна.

Разстояние: От връх Българка до Даулите разстоянието е около 7 км, а до Агликина поляна – около 20 км. От Агликина поляна до Сливен пътят е малко повече от 30 км.

Продължителност (в посока): приблизително 3 часа.

Условия: От Българка до Даулите пътят е изцяло открит. Шосето при последните 7-8 км. до разклона за Агликина поляна е доста тясно, но пък добре поддържано.Ако решите да стигнете до самата поляна, имайте предвид, че пътят от разклона до нея е черен и труднопроходим.

Съвет: Между връх Българка и Агликина поляна няма чешмички, така че се зарадете добре с вода. После обаче има много чешмички, през няколко километра.

3. Сливен - Карандила

Маршрут: Тръгвате по главния път от Сливен за село Ичера и свивате вляво на отбивката за Карандила, на около 15 км. от града, а после още веднъж, за да не се озовете на връх Българка. Следвайте пътните табели. Тези от вас пък, които предпочитат лежерна следобедна разходка, може да се изкачат едва до въжения лифт в подножието на Карандила и да се освежат с прохладна планинска вода от чешмата на станцията.

Какво да видите: Вече споменахме за природните чудеса на Карандила. Освен това, самият път дотам е изключително красив, като панорамните гледки към града и сърцето на планината се редуват с гъсти гори.

Трудност: Пътят се вие почти изцяло нагоре и не е подходящ за всеки.

Разстояние: около 30 км

Продължителност (в посока): около 3 часа

Условия: Пътят е добре поддържан и достатъчно широк, но на места е усоен и хладен, така че бъдете подготвени за това.

Съвет: Съвсем в началото и едва към края на маршрута има чешмички с изворна вода.

4. Сливен – село Бяла - Агликина поляна – село Стара река – село Кипилово

Маршрут: Тръгвате от Сливен, по главния път за Елена/Велико Търново. Минава се през изключително живописната местност, наричана от сливналии с простичкото „Боаза“. Все направо минавате през село Бяла, край местността Агликина поляна и село Стара река. За Кипилово има отбивка вдясно от главния път, ще се ориентирате по табелите и след 6 км се стига до селото.

Какво да видите: От двете страни на шосето при Боаза се издигат гигантски зелени хълмове, а по цялото протежение на пътя чак до Асеновския мост минава река Асеновска. Малко зловещи, но също много красиви са старите изоставени фабрики, напомнящи за славното минало на Сливен като „българския Манчестър“. Минава се и през част от сливенските бари и чудни планински къщички. Вече споменахме колко интригуващи са село Бяла и Агликина поляна. Стара река е друго симпатично селце в полите на Еленския балкан. Село Кипилово пък се слави с множеството си тайнствени пещери, извори и римската крепост Кипилово кале. Природата тук е дива, а хората са добри и отзивчиви, типични балканджии. Кипилово е чудесно място за спокойна почивка, като за туристите има къща за гости.

Трудност: Висока. Пътят се състои главно в изкачване, като най-сериозно е то до разклона за село Гавраилово. После има спускане до село Бяла и отново изкачване до Агликина поляна. Ако успеете да се справите дотук, ви очаква само спускане до село Стара река и сравнително равен път до Кипилово.

Разстояние: 50 км

Продължителност (в посока): около 4 часа с добро темпо.

Условия: Шосето през Боаза е широко и добре поддържано, което прави любим този път за много колоездачи – както любители аматьори, така и професионалисти. Имайте предвид обаче, че тук винаги духа и то сравнително силно, което не винаги е във ваша полза. Също така, това е главният път за Велико Търново и следователно е доста натоварен откъм движение, но пък широките ленти компенсират за това. Пътят има доста завои, предимно сенчест е до разклона за Кипилово, а оттам нататък е открит.

Съвет: По целия път има около 5-6 чешмички със студена планинска вода.

5. Сливен – язовир Асеновец

Маршрут: Тръгвате от Сливен през Боаза, устоявате на сливенския вятър и свивате вдясно малко преди моста. Там табелите ще ви насочат по страничен път вдясно, който се вие нагоре по билото на хълма. Друг вариант е да стигнете до моста и да продължите под него към стената на язовира.

Какво да видите: От върха на хълма при Асеновец се разкрива спираща дъха гледка към околните скали и баири и внушителната стена на язовира. За съжаление, влизането вътре е забранено. Ако минете от долната част на моста пък, може да се изкачите по тесните и доста стръмни бетонни стълбички и да надникнете отвъд стената. Също така, оттук може да проследите движението на река Асеновска, която е по-позната сред сливналии като Куруча.

Трудност: Този маршрут е доста по-лек и по-подходящ за следобедна разходка. Той е добра тренировка за хората, които искат да се разтоварят след работа или просто да се раздвижат сред природата.

Разстояние: по-малко от 10 км

Продължителност (в посока): по-малко от час.

Условия: Пътят е сравнително равен, със съвсем лек наклон нагоре.

Съвет: Носете си ветровка и шишенце с вода. Ако закъсате по пътя, винаги ще има някой, който да ви прибере обратно в града.

6. Сливен - пътя за село Бяла - село Гавраилово

Маршрут: Тръгвате по главния път за Елена/Велико Търново. Малко преди село Бяла трябва да свиете вляво за Гавраилово, следете пътните табели. Оттам продължавате по стар военен път, за да стигнете до селото. На връщане продължете по главния път от Гавраилово до Сливен. Разбира се, винаги може директно да отидете по този главен път, ако примерният маршрут ви се стори прекалено труден. Продължителността в такъв случай е доста по-малка – разстоянието може да се измине и за час.

Какво да видите: Вече споменахме за вълшебната природа край Боаза. По пътя от разклона за Гавраилово до самото село пък се разкрива красива гледка към околните села в подножието на хълмовете, към ветрогенераторите в далечината, а на около 7 км от разклона се намира язовир Елата, но до него се стига по черен път. Самото село не разполага с кой знае какви забележителности, но пък през лятото буквално под път и над път има праскови, които да подсладят тежкото пътуване.

Трудност: Пътят е сравнително лесен до моста на язовир Асеновец. След това обаче само добре подготвените физически могат да се справят безпроблемно. Ако решите все пак да продължите, имайте предвид, че пътят от разклона до селото редува изкачвания със спускания. Последните 4 км до селото са изцяло спускане. Пътят за Сливен на връщане е едва 13 км и то по сравнително равен терен, така че не би трябвало да е проблем, дори за по-неопитните колоездачи.

Разстояние: Около 13 км до разклона за Гавраилово. Оттам до селото е още около 16 км. От Гавраилово до Сливен е приблизително 13 км.

Продължителност (в посока): около 3 часа.

Условия: Единствената пречка при преминаването през Боаза може да се окаже силният вятър. Пътят между разклона за Гавраилово и селото пък е стар и не толкова добре поддържан, освен това е сравнително сенчест. Пътят от Гавраилово до Сливен е почти изцяло открит и не е препоръчително да се минава оттам през най-горещите летни дни.

Съвет: Има 3 чешмички по средата на маршрута, през 2-3 км, до разклона за селото. По пътя на връщане на няколко места се минава през ЖП прелез и то доста натоварен, така че внимавайте и спазвайте пътните указания.

7. Сливен - Твърдица

Маршрут: Тръгвате по Подбалканския път, свързващ Бургас със София и след около 50 км свивате вдясно на табелата за Твърдица.

Какво може да видите: Твърдица е чудесно място за туризъм – терените не са тежки, но пък са достатъчно високи, природата е дива, а планината винаги е наблизо. Особено популярни сред местните са множеството водопади и пещери край града, както и местността „Цигумилката“. Интересна е и средновековната крепост Градището. Съвсем наблизо пък се намира язовир Жребчево.

Трудност: Пътят е сравнително равен, така че, въпреки 50-те си километра, не е толкова труден.

Разстояние: Твърдица се намира на около 50 км от Сливен.

Продължителност (в посока): приблизително 3 часа.

Условия: Подбалканският път е слабо натоварен и доста добре поддържан. Не се минава през гористи местности, така че се пригответе за силно слънце.

Съвет: Наслаждавайте се на пътя и природата край него. Пийте по една лимонада (или бира) в Твърдица. Разпитайте местните за интересни места наоколо и не забравяйте да се усмихвате.

8. Сливен – язовир Жребчево

Маршрут: Ако пътят до Твърдица не представлява никакво предизвикателство за вас, може да продължите пътешествието си до язовир Жребчево, без да отбивате за града.

Какво да видите: Това е един от най-големите и красиви язовири в България. За да го построят, три села са били потопени под вода. Още могат да се видят техни останки, пръснати в и край язовира, като най-внушителна сред тях е полу-разрушената църква „Св.Иван Рилски“. Това е любимо място за риболов в този район на страната.

Трудност: Пътят е сравнително равен и лек за каране.

Разстояние: малко повече от 50 км

Продължителност (в посока): по-малко от 3 часа с нормално темпо.

Условия: Важи казаното по-горе за пътя до Твърдица.

Съвет: Носете си въдица.

9. Сливен - Бармук баир - параклис „Св. Георги“

Маршрут: Тръгнете по асфалтирания път за Бармук баир (хълмът със светещия кръст), който тръгва от квартал Кумлука и се вие нагоре по хълма. Там, където пътят свършва, се намират чешмата и параклисът. Оттук може да продължите по черен път, водещ до местността Абланово, от която да продължите нагоре към кръста.

Какво да видите: Бармук баир е най-святото място в Сливен. Тук не е важно какво виждат очите, а по-скоро какво усещат сетивата. Мястото е част от т.нар. сливенска Малка Света гора или Малкия Атон. Някога това е било манастирски комплекс, а днес са запазени само останките на параклиса, посветен на Св. Георги. Тук сливналии се събират ежегодно, за да отбележат празника на светеца и началото на пролетта. За чешмата се смята, че има лековити свойства. Светещият кръст на върха на баира пък носи в себе си парченце от Христовия кръст и се вижда от всяка точка на града, като непрестанно напомня на хората за Божията любов и саможертва.

Трудност: Пътят е непрекъснато изкачване с доста завои, но пък разкрива прекрасни гледки, на които може да се порадвате, докато си почивате.

Разстояние: около 5 км

Продължителност (в посока): около 30 минути.

Условия: Пътят е предимно открит, само в един участък минава през малка горичка.

Съвет: Измийте се и пийнете от лековитата вода на чешмата – може и да не помага, но пък не може и да ви навреди. Налейте си и за изпът.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!