Видин – градът на моето детство. Град с мирис на река, любимият плаж, спомени витаещи във въздуха, град – изпълнен със своето величие и история, останала в паметта на видинчани като едно от най-големите дунавски пристанища още от началото на ХХ в.

Градът на високите тополи, градът в който се съчетава туризъм и история, преплетени в едно. Там е, още е там... любимият крайдунавски парк по чиито алеи сме се разхождали като деца, детските площадки в чиито пясъчници играхме, катерушките, пързалките и люлките,  любимите разположени в центъра на градинката скулптури – „лисички“, на които всяко дете израстнало във Видин има поне една снимка от детството си. Всичко е все още там, сякаш недокоснато от времето и нищо не се е променило, само дето ние вече пораснахме… Красивият Видин – „На Дунава вечен страж!“ изписан гордо върху градския ни герб.

Моята любима част от града е невероятно красивата стара архитектура и добре запазени къщи. Едни от тях са къщата на Хаджи Иван Вълчев, която поразява със своята прекрасна фасада. Разположена е непосредствено  на площад „Ташкюприя“. Собственикът и е бил един от най-видните и уважавани  видински общественици в началото на ХХ в. и един от кметовете на града.Построява в памет на двамата си синове, трагично загинали във войните през 1912-1918 г. Хаджи Иван Вълчев и роден в с. Раковица през 1856 г. Бил е два пъти кмет на Видин – през 1903 г. и 1905 - 1908 г. Починал е на 15 декември 1936 г.

Известно за града е, че крайдунавският парк, известен още и като централната градска градина на Видин е по идея и вдъхновение от красивите дворцови  паркове в Австрия, Виена. Той  се простира непосредствено край брега на река Дунав, като представлява идеално място за разходка, отмора или почивка на видинчани. На територията на парка са разположени театъра, джамията и библиотеката на Осман Пазвантоглу, турската поща, известното заведение през 90-те години на миналия век – Телеграф капия и много други.

Друга внушителна с красивата си архитектура къща и доста известна в града е Къщата със куклите. Тя е построена през 1890 г. Била е собственост и дом на богат видински занаятчия. Построена е по проект на известния по онова време архитект – Тодор (Тома) Върхота. Видинчани нарекли къщата с това име заради четирите изправени женски фигури, които са изградени върху главния корниз на нейната предна и задна фасада. Фигурите изобразяват някои от старогръцките музи  - покровителки на изкуството и науката.

Естествено, няма видинчанин, който поне веднъж да не се е разходил с корабче из Дунав до бреговете на съседния град Калафат на борда на което да се наслади на красотата на реката и да хапне от пържената цаца, която предлагат в ресторанта на самият кораб.

Не можем да пропуснем и най-известната забележителност и единствената изцяло запазена средновековна крепост на територията на страната ни – крепостта „Баба Вида“. Тя е известна още с легендата за болярина и   трите му дъщери – Вида, Кула и Гъмза. Според легендата Вида била най-голямата му дъщеря, която била огорчена от от неуспешните бракове на сестрите си и  отхвърляла всички предложения за женитба, които и били отправяни. Тя решила да изградил непристъпен замък с ров с вода около него и прекарала там целия си живот.

Друга известна забележителност в града е единствената сърцата джамия, която вместо полумесец  - който е символ на мюсюлманите, на върха на минарето си има сърце. Това е джамията на Осман Пазвантоглу. В двора на джамията е разположен и неговият гроб, както и е изградена библиотека. Относно построяването на джамията също не се носят  легенди, като по-известна е версията за несподелената голяма любов между Пазвантоглу и българка християнка. Поради различната си религия и вяра чувствата им остават несподелени и неразбрани от обществото. Той построява джамията в името на тяхната любов.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!