Извън утъпканите римски пътеки между Ватикана, Колизеума и Римския форум и извън изтърканите страници на пътеводителите (или някъде съвсееем в края им), слънцето се къпе във фонтаните на една райска градина. Кацнала гордо на върха на хълм, на половин час от Рим, в Тиволи, ви очаква Вила Д`Есте.

Добрият стар Вечен град само за няколко хиляди години е успял да натрупа толкова много забележителности, та никога не ви стига времето да ги обиколите всичките. Камо ли да ви остане време да се оглеждате и за някоя крайградска забежка. А такива не липсват.

И след като сте отметнали работните места на кардиналите в Рим, може да се прехвърлите към една от най-разкошните им летни резиденции.

Или, ако и вие сте от онези любопитните, откривателите, вечно търсещи нови, различни, непознати или просто без-километрична-опашка-от-туристически-автобуси места – може дори да започнете обиколката си на Вечния град от околностите му.

Някога в тази лятна резиденция си почивали или купонясвали (според случая) кардиналите от рода Д`Есте, които в продължение на няколко века неуспешно се напъвали да седнат на папския престол. Като утешителна награда за неуспехите си, получили управлението на град Тиволи. Където съвсем случайно вече бил започнал строежът на новата им крайградска вила. Почти върху разкопките на древноримската Вила Адриана (вилата на император Адриан, която заслужава да си говорим само и единствено за нея в отделна статия).

Вероятно, в най-силните години на фамилия Д`Есте, дворецът във вилата им не е отстъпвал по разкош дори на Ватикана. Днес обаче от него са запазени само фреските по таваните и по някои от стените. Искате – не искате, ще им се порадвате, прекосявайки празните стаи по пътя, който ще ви отведе на терасата и от там – в градините.

Това е една от най-ранните и впечатляващи ренесансови градини, известни като „градини на чудесата“, която по-късно е използвана като прототип на много други европейски дворцови паркове.

Ако вече сте започнали усилено да се прозявате – ще споделим накратко, че на любителите на зеленината, водата и красотата никак няма да им е зле сред това съвременно чудо, вдъхновено от онези, висящите градини, определяни като едно от Седемте чудеса на древността. Днес нещо не ни достига поетичният талант да опишем колко ни израдва това място, за това ви споделяме едно видео със снимки и една мелодия от композитора Франц Лист, който често гостувал на тогавашния кардинал и така се вдъхновил от цялата хубост, че чак написал песен в чест на искрящите фонтани.

Ако пък сте от онези досадни любопитковци, които искат да знаят историята на всеки камък, замък... или градина, изпречили се на пътя им – ето ви още малко отегчителни подробности.

Планът на парка е замислен така, че гостите на кардинала да влязат във вилата в най-ниската част на градините, а пътят им към двореца минава през арка от зеленина, която не позволява на гостите отведнъж да видят заобикалящото ги великолепие. С изкачването се нагоре тераса след тераса, гледката постепенно се разкрива пред погледа на онемяващите посетители, като целта на упражнението била направо да си глътнат езиците, когато стигнат най-високото ниво, т.нар. лоджия и най-голямата тераса, където опъвали кардиналската софра, с изглед към парка и безкрайните поля в подножието на хълма.

След това последно лирично отклонение, ви оставяме да поскитате между пеещия Фонтан с органа, Фонтана на Нептун, гордо надвиснал над езерата/басейни за риболов на кардинала, терасираните градини, алеята със Стоте фонтана, Овалния фонтан, вдъхновен от водопадите на Тиволи, заобиколен от подобие на римски нимфеум (пътеката през него била едно от най-приятните и прохладни места за разходка в летните жеги), Потящия се фонтан (където водата извира и се стича по камъка, познайте като какво?), Фонтана на Диана от Ефес (Фонтана на Майката природа), статуята на вълчицата с Ромул и Рем (която кардиналът поръчал да му сложат под балкона, защото, от върха на хълма му, погледът стигал далеч, но не чак до Рим) и още безброй ландшафтни глезотии, като за кардинали, техните гости, а днес – и за такива досадни пътуващи любопитковци като нас.

Източник на всички снимки: www.visittivoli.eu, където може да откриете още информация да интересните места в Тиволи.

Полезна информация: Работно време: отварят в 8,30 ч., последни посетители се приемат до 16,00 ч. (Ноември, Декември, Януари), до 18,15 ч. (Март), до 19,30 ч. (Април), до 19,45 ч. (Май, Юни, Юли, Август), до 19,15 ч. (Септември), до 18,30 ч. (Октомври). Почивен ден: Понеделник Входна такса: 8 евро (4 евро за младежи на възраст между 18 и 25 години, безплатно за лица под 18 години). Повече информация има на сайта на Вила Д`Есте - тук. Има и опция за покупка на билети онлайн.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!