Вече ви запознахме с Вероника Айнмал, чиято страст е ходенето пеша по поклоннически маршрути. Последният й проект е поход на мира „Белия жерав“ от Берлин до Йерусалим. Пеша, разбира се.

Вижте какво ни разказа в интервю на пейката Вероника за ходенето, дневника си и планирането на маршрута.

Мястото, което трябва да видя, преди да умра, е... няма такова специално място. Опитвам се да видя колкото се може повече места.

Най-важният съвет, който мога да ви дам, е... Не мечтайте за живота си, изживейте мечтите си!

Никога не тръгвам на път без... дневника си, защото обичам да чета спомените си. Снимките никога не могат да съживят ситуациите, в които си попаднал по време на такова преживяване.

Най-странното ми преживяване по време на пътуване... беше, когато ме обраха през 2006 г.

Стягам си багажа за... шестмесечно пътешествие. Но е почти едно и също дали ще стягаш багаж за няколко седмици или за няколко месеца ходене. Не искам да нося твърде много неща.

Първото, което правя, като пристигна на ново място, e... да си сваля раницата и да изпразня бутилката си с вода.

Мястото, на което не бих се върнала, е... няма място, на което не бих се върнала.

За мен удобството е... да имам достатъчно вода, храна, сухо място за спане и от време на време – горещ душ.

Планирането на маршрута е... много трудно. Харесва ми просто да вървя напред. А сега трябва да планирам дневните преходи.

Идеалното пътуване включва... и хубави, и лоши преживявания. Както и страхотни хора. И да успееш да погледнеш дълбоко в себе си.

Пейката с най-възхитителна гледка, на която съм седяла, е... Много са. Миналата година видях наистина невероятна гледка край Триер, Германия - “Die Saarschleife” (Зааршлайфе, меандър на река Саар – б.ред.).

Повече за Вероника и нейното ходене пеша можете да научите в блога й.

Четете интервютата на Peika.bg с вдъхновяващи пътешественици всеки вторник.