Пролет пукна, слънцето вече не се крие зад облаците и вярвам, че всеки се чуди на къде да поеме в свободното си време, за да разнообрази ежедневието след мрачната зима.
Е, имам за Вас едно предложение. Близо е до София на има-няма 70 км и бас ловя, че не сте го посещавали.
Става дума за Врачешкия манастир, естествено в село Врачеш, Ботевградско. Чудесен избор за неделна разходка.
Посетих го на Коледа. Както всички, така и аз по това време се бях прибрала в родния Ботевград, за да се насладя на време със семейството си. Ние, ботевградчани, знаем за манастира - там редовно се правят кръщенета, сватби и т.н. Но тогава отидох като турист.
Признавам си - мястото е вълшебно, чисто, подредено, уютно. Заслужава си да се види, а и ще разнообразите снимките си в Интаграм, хаха.
Шегата настрана, Врачешкият манастир за разлика от други такива е много поддържан и все още работещ. Разполага с огромен двор, с красиви дръвчета. Иконите в него са спиращи дъха, не ме разбирайте погрешно - не съм силно религиозна, но иконописа там ме остави без думи. запалихме по една свещ, помолихме се за здраве и поседяхме в двора, сред спокойствието на малкото село.
Цялото място носи мир, който ни е така нужен в динамичното време, в което живеем, затова вярвам, че трябва да включим и такива места в графика си.
Монахините, които обитават мястото са много мили и отзивчиви, винаги готови да помогнат.
След посещението там, разбира се, може да похапнете в Ботевград, който е на няколко километра от него. Но това е тема на друга статии.
Ако съм запалила интереса ви, в следващите редове може да прочетете малко повече за историята на манастира:
Врачешкият манастир е основан през XIII век След битката при Клокотница, когато цар Иван Асен II побеждава епирският деспот Теодор Комнин. Битката става в деня, когато се празнува паметта на Свети четиридесет мъченици и благодарният цар победител в тяхна чест построява множество църкви и манастири носещи тяхното име.
При създаването си манастирът е мъжки, а братята монаси усърдно преписват и разпространяват богослужебни книги. През XVII век има действащо килийно училище. През XV и XVIII век е опожаряван.
Манастирът потъва в забрава до 1890 г. През 1891 г. върху старите основи най-известният майстор в Ботевградския край Вуно Марков построява скромна църква. Възстановява се монашеският живот в манастира. Отначало се подвизават мъже монаси, а от 1937 г. обителта става девическо общежитие, като първата игумения е майка Касиана. Понастоящем е постоянно действащ.
Автор: Михаела Михайлова
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
