Връх Червен се намира до град Тетевен. Най-високият връх от няколкото заобикалящи градчето. Казват, че се наричал така заради оттенъка, който придобива огрян от залязващото слънце. Моята теория е, че някой е забелязал как папратите, които са навсякъде, в края на лятото са алени на цвят и слънцето само усилва това впечатление. Но всеки има право да си извади своите изводи за мястото. Единственият начин е като го посети.

Красиво е. Каквато е природата по принцип. Отдалеч погледнат, връх Червен много наподобява на пън на дърво, не толкова равномерен, но все пак си представяш ясно, че когато го достигнеш, той ще ти напомня плато. И наистина се оказа така.

Преди да започна изкачването, се спрях край чешма с прясна изворна вода. Замислих се, че имам спомен да съм виждала останки и вкаменелости в Природонаучния музей, за които пишеше, че са открити на връх край Тетевен.

По пътя имаше маркировки, а и да нямаше такива, пътеката ясно показваше откъде се минава. В един прелом, където пътят нагоре се променяше, след като бе излязъл от другата страна на върха, по време на изкачването имаше по-равна местност. Не просто вървене нагоре и пак нагоре по тясна пътечка между дървета. На това място имаше сенчеста гора с високи дървета и скали, сякаш излезли от книга на Толкин.

Както си го представях, самият връх беше сравнително равнинен. Но и лишен откъм разнообразна растителност. Тревни площи докъдето погледът ти стига и едва няколко самотни дървета на голямо разстояние едно от друго.

Край връх Червен могат да се срещнат делтапланеристи, скални катерачи, упражняващи уменията си, и за моя радост - морски вкаменелости, сред които и амонити. Аз имах късмет да се спъна в един с диаметър десет сантиметра. На слизане слънцето вече залязваше и огря папратите в алено, а тревата - в златисто. Не мога да си представя по-съвършен завършек на деня.

Текстът е изпратен от Миглена Ангелова за рубриката Стани автор. 

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!