Красотата на България е просто уникална и несрванима. Тук имаме от всичко – планини, гори, реки, море, долини, равнини. Природата ни е приказна и трябва да се научим да я пазим и уважаваме.
Една от най-интересните скални природни забележителности е Вратцата. Тя се намира в района на град Враца. Варовиковите стени на пролома се издигат на цели 700 метра и са най-високите на Балканския полуостров. Вратцата представлява пролом или още ждрело на река Лева, която е приток на река Ботуня. Проломът започва от село Згориград и има внушителни отвесни скали, които са любимо място на алпинисти и планинари. Маршрутите за катерачи са над 300 в района.
Името на град Враца идва точно от името на ждрелото, а не обратното както много хора си мислят. То е и един от символите на града, както и любимо място на местни и туристи.
Ждрелото на Вратцата се намира на 2 км от централния площад на град Враца, по пътя, който води до пещера Леденика. Проломът Вратцата е обявен за природна забележителност през 1964 г. и е част от Природен парк „Врачански Балкан“.
Някога проходът е бил наричан „Вратица“, защото представлява една своеобразна входна врата за град Враца. В самия проход на ждрелото са запазени останки от една средновековна крепост, която също е носела името Вратица, от където пък идва и името на самото ждрело. Крепостта е датирана в периода около 10 - 12 век. На това укрепление, стръмните скали са се явявали като естествена порта и защита от неприятели. Наричали я още с латинската дума „валве“, което означава „двукрила врата“. Предполага се, че нейното предназначение е било да прегражда пътя на славяните през Врачанския пролом към Сердика и съответно към югозападните части на Балканския полуостров.
В града на Ботев всяка година в началото на месец юни се честват дните на Ботев и неговите четници. Ежегодно на тях се прави и преход до връх Околчица. Този връх има височина от едва 1048 метра надморска височина, но е от изключително значение за нашето Освобождение. Точно тук, на 1 юни 1876 г. е последната славна битка на Ботев и неговите смели четници.
На върха, в чест на Христо Ботев и неговата чета е издигнат паметник с височина от 35 метра и опълченски кръст отгоре. Лобното място на поета и революционер Ботев се намира съвсем близо, в падината Йолковица, където днес стои паметен надпис, тихо да напомня за този велик българин дал живота си за свободата на България и българите.
Околчица е и сред стоте национални обекта на България. Любопитен факт е, че има само един единствен четник от Софийско в четата на Христо Ботев. Това е Илия Джагаров от село Локорско, което се намира на около 15 километра от София. Той е роден през 1843 г. и умира през 1902 г. В началото на село Локорско има негов паметник, където всяка година на 2 юни се поставят цветя и венци. Интересното за този човек е, че той е един от двамата доброволци, които пренасят тялото на Васил Левски до храма „Света Петка Самарджийска“.
Въпреки, че Христо Ботев е роден в град Калофер, в центъра на Враца има издигнат негов голям паметник, който стои гордо на площада, сякаш чакайки последната си битка с високо вдигната глава, гледащ към Балкана.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
