Уличките на Златоград се усукват в странен лабиринт, в който времето и пространството са относителни понятия. 

Това усещане го има не само в етнографския комплекс с неговите работилници, ателиета и бакалии. Заслужава си човек да потърси и в други части на града парченца от миналото, сякаш по случайност останали капсулирани като в преспапие.

И да доведе децата си, за да си поиграят на училище от миналото.

Бял дувар.

В него порта, над която в парче дърво е издялан надпис „Взаимно училище“.

Основано е през 1852 г. и е първото светско училище в Южна България. Което едва ли ще успее да впечатли децата кой знае колко. Но пък ще ги впечатли класната стая с наредените чинове за различните класове.

Човек може да седне на първия ред и да си представи, че за пръв път ще пише азбуката с пръчица в пясъчника. По-напредналите ученици от задните чинове му помагат – те вече пишат на дъсчици или направо с мастило на хартия.

Огромното сметало до учителската катедра служи не само за аритметика, но и за подпиране на дългата и предълга пръчка, с която преподавателите от онези времена внасяли ред и дисциплина в класната стая.

Дължината на пръчката е точно толкова, че да стигне до всеки ученик дори и на най-задните редове без да се налага учителят да помръдва от мястото си.

Ако не вярвате, вземете я и пробвайте.

В учителската стая се пазят стари бележници и дневници, с които можете да прекарате часове в четене на забележки и оценки.

В друга стая с цялото си възможно достойнство ви очаква глобус кой знае от кои времена. Част от света вече се люпи, но какво от това.

Стара шевна машина си стои с ръководството за употреба, в случай, че някой би искал да си закърпи ризата.

Взаимното училище в Златоград щеше да е просто поредният възрожденски музей (музейната сбирка в него е посветена на образованието в Средните Родопи), ако не разказваше много по-важни истории. Жителите на Златоград даряват пари и доброволен труд, за да не се налага наследниците им да се обучават чак в Цариград. Разбират колко важно е децата им да са образовани, за да успяват. Освен това са и доста капризни по отношение на учителите - легенди се носят за това колко преподаватели били върнати, тъй като местните родители не ги смятали за достатъчно подготвени. 

От чардака на училището освен места за следобедно кафе на припек има хубава гледка към отсрещната църква „Свети Георги Победоносец“.

Надпис, разлепен на няколко места, призовава към благоприличие, благопристойност и други благо-качества под директната заплаха от скърби.

Помолете да се качите на камбанарията и ако ви пуснат, ще имате най-хубавата гледка към училището. 

Тази игра на училище от миналото всъщност е забавна и за възрастни. Нищо, че чиновете са ни поотеснели вече.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!