Яна Маринова - Може да направиш дъвка, но я направи такава, че след 200 години да говорят за нея!

  • Яна Маринова - Може да направиш дъвка, но я направи такава, че след 200 години да говорят за нея!
    Яна Маринова - Може да направиш дъвка, но я направи такава, че след 200 години да говорят за нея!

Днес ще ви срещнем с Яна Маринова. Красива, интелигентна, непримирима, талантлива актриса, пред която предстоят много нови и интересни проекти. За да разберете какви са те, каква е Яна Маринова извън светлините на прожекторите и още, продължавайте да четете какво ни сподели тя.

Започва турне на "Любовни писма" в Германия. Загатнете ни какво ще видят зрителите!

Томи и Алекса се срещат още 7-годишни и започват уж като на игра. То си започва като игра, но се превръща от играчка плачка. С времето започват да осъзнават, че тази игра възрастните я наричат любов. Тази игра на надмощие, на отстояване на личността и в същото време на желание да дадеш част от себе си на отсрещния човек. Те минават през първата целувка, през всичките проблеми на сгрешеното сексуално възпитание, което е в следствие и на сексуалните революции, и на света, който се развива с толкова бързи темпове, че не дава възможност на децата да изпитват огромна сигурност кое е правилно и кое не в личните отношения и до каква степен да влизат в границите и в същото време да не стават роби на границите. Представлението е подходящо много и за млада публика, защото се минава през всички етапи на мъжа и жената от 7-годишни до 50-60. Един екшън за цял живот, който се проследява с всички тези любовни писма, но ние не ги четем, както обикновено се поставя тази постановка в чужбина, а е представление от плът и дух. Проследяват се картините и различните сцени от живота на тези двама човека.

Яна Маринова - Може да направиш дъвка, но я направи такава, че след 200 години да говорят за нея!Снимка: instagram

Какво послание искате да предадете на младите хора с "Любовни писма"?

По-скоро не искаме да предадем, а да събудим във всички хора тази вяра в това, че наистина привличането, любовта и откриването на това какво представляваш е най-важното в живота ти, защото ако ти не намериш своята полза и не разбереш каква брънка си в цялостната верига на живота, никога не може да си щастлив с никакви пари, връзки, контакти или професии, които се считат за атрактивни и авторитетни. Том от малък е готвен да бъде сенатор и един ден може би президент на Америка, а Алекса от малка е безумно богата. Тя е от богат аристократичен род, в същото време художничка, която продава картини  за милиони. При нея го няма този проблем с това, че трябва да бъде угодна и политкоректна и правилно заоблена спрямо желанията на обществото. Тя може да прави каквото си поиска, да обича, който си поиска и да отказва да се поддава на други комплекси.

Основното послание към всички хора е да бъдат свободни в това да търсят постоянно себе си и да намират начин как да си позволят да бъдат себе си чрез труд, чрез избирането на трудния и страшния път, но без да се подчиняват на чуждото разбиране за правилен живот, защото само по този начин можеш да си щастлив. Това дори не е извод само от тази постановка - тя природата го казва, любовта го казва, Господ го казва, науката го казва. 

Яна Маринова - Може да направиш дъвка, но я направи такава, че след 200 години да говорят за нея!

Лесно ли може да се разпознае човек зад главните героите в постановката?

О, много лесно, защото ги вижда в големи етапи от живота им и просто няма как да не се намери в определени моменти, да се види като Том и Алекса. Спектакълът е много специфичен - проследява цял един живот, който минава за час и половина. Неща, които примерно ти в живота сега ще ги направиш и след 10 години ще разбереш дали е правилно или не, ти ще ги видиш на живо как са се случили за тях. Това може да ти даде отговори и може да ти помогне да го видиш как се случва, да разпознаеш ситуацията и да знаеш как да реагираш. 

Яна Маринова - Може да направиш дъвка, но я направи такава, че след 200 години да говорят за нея!Снимка: instagram

Смятате "Любовни писма" за Ваше обяснение в любов към хората, които са смели да бъдат себе си. Каква е Яна Маринова извън сцената, когато е себе си?

Много се променях през годините, но общо взето качеството, което най-много си харесвам е това, че търся с какво мога да съм полезна. Дори новата ми постановка "Куци ангели" на Владо Трифонов с режисьор Георги Михалков, също го има този мотив, че само ако разбереш за какво си направен и без да се примиряваш, ами като се научиш да обичаш това, за което си направен и да го харесваш и да не завиждаш на другите за какво те са направени, можеш да изпълниш тази роля както за другите, така и за себе си. Само тогава можеш да бъдеш щастлив. Другото просто е една представа, едно желание... Всички много искат и се чудят защо не им се получава. Ами може би защото това е направено за някой друг, а не е направено за теб. Това, че на някой друг му стои това страхотно розово палто по този начин, може би на теб няма да ти отива.

Това е било най-трудното нещо в живота ми - винаги да оставам вярна на разбирането си за какво съм направена. Понякога ми е било много тежко да се откажа от неща, които виждам, че не са за мен, а пък на всичкото отгоре те са ми носили успехи и популярност и одобрение от публиката, а ти в един момент трябва да го изхвърлиш това нещо. Да пуснеш това, към което всички се стремят, изкуственото и фалшивото да го получат и са склонни да жертват всичко. Всеки път ми е ужасно трудно и се страхувам, но като го направя и минат две години, всеки път си казвам добре, защо не по-рано, но истината е, че не съм била готова и не съм можела. 

Яна Маринова - Може да направиш дъвка, но я направи такава, че след 200 години да говорят за нея!Снимка: instagram

Как възприемат българите в чужбина постановките и радват ли се на голям интерес?

Признавам си, че по-добре от тук. Тук е много различно. Не казвам, че там е по-добре, а пък ние тук в нашата държава сме много зле, но просто има някакъв такъв социален минимум, който е много разпространен и хората нямат чак толкова много битови проблеми, каквито имаме ние тук. Те просто имат нужда от решение на други проблеми, които искат да видят в пиеса или във филм. Имат проблеми, които ги възпират да бъдат щастливи и искат решение на тези проблеми и те са много близки до Яна. В България много хора, които аз харесвам или те ме харесват, имат други сблъсквания и те първо трябва да се оправят с тях и е много нормално да търсят нещо, което е по-близко до тези ситуации, в които участват ежедневно. 

Art Theatre скоро става на 5 години. Какво ще пожелаете на всички?

Пожелавам на Art Theatre да продължат да канят много актьори от България, да избират на широко, за да могат всички хора да се докоснат до това, което харесват от България и им липсва в чужбина, по-специално в Германия. Нека това да е техния път, да са си правилната брънка. Пожелавам на зрителите всеки път, когато гледат нещо на Art Theatre да са намерили тяхното нещо!

Яна Маринова - Може да направиш дъвка, но я направи такава, че след 200 години да говорят за нея!Снимка: instagram

Връщаме се обратно в България, където в началото на декември ни очаква моноспектакълът "Куци ангели". Какво да очакваме?

"Куци ангели" е нов етап в живота на Яна. Усещах, че нещо ми липсва, но не можех да го обясня с думи. Тогава открих този автор - Владо Трифонов. Намерих го, запознахме се. Всичко се случи от там, че пак за Art Theatre четох откъс от неговата книга "Суета, суета", която разказва за Пенчо Славейков, за Мара Белчева, Фердинант, през хипотетичен разговор между Стоян Михайловски и Иван Вазов се разкрива много за това време. Много харесах тези разкази, четох ги като му исках позволение. Така от дума на дума, след като се запознахме се и прочетох неговата книга се стигна до "Куци ангели" и край! Край! Беше любов от пръв поглед. Той каза "да"! Георги Михалков също много се запали и много хареса текста, направихме го и вече са факт премиерите в цяла България.

На 1 декември играем за пръв път изобщо в Пловдив в Културния дом "Борис Христов". На 8 декември - в Шумен в Операта. На 9 декември във Варна във фестивален комплекс. На 10 декември в Бургас в Кукления театър. Предпремиера и премиера на 15 декември и 28 декември в театър "Възраждане". Това е техническата част, но "Куци ангели" представя Гуглето - Яна Николова Гуглева по паспорт, с прякор Гуглето, която разбойниците или по-скоро калпазаните ги стреля в капачките и после ги прави на икони. Тя е затворничка и вярва, че Господ си знае работата. Едни са калпазани, а други като нея трябва да ги вкарват в правия път.

Един съвременен авенджър, само че с вълнени чорапи, а не с лъскав чорапогащник. Тя беше липсващото ми звено, защото нещата, които се случват не само в България, но и навсякъде по света, които засягат това да живееш един цялостен живот, са свързани с борбата за справедливост, с това, че злото трябва да бъде наказвано и с така развиващото се мислене, че злото не е наказвано. Това всъщност не е така. Злото не е наказвано тогава, когато доброто не се бори. Просто доброто, което се бори винаги побеждава злото, което се бори. Проблемът е, че на доброто не му се бори и няма желание да си разваля нещата. Еми, като не искаш да си разваляш нещата, как очакваш нещата да се променят. "Всеки трябва да си копае градинката" - казва Гуглето.  

Главната героиня в моноспектакъла е Ваша съименичка. Има ли общо между двете Яни или повече се различават?

Ами, надявам се да не се оприлича с главната героиня, защото тръгна ли да стрелям по улиците... не знам... не ми се иска и да съм затворничка. (Смее се) Аз мисля, че всеки човек ще се оприличи с Гуглето, но се оприличавам по смисъла на това какво тя мисли, просто тя е много крайна. Аз съм много хармонична, докато тя е чиста душа - идеалист. Знаем, че едни от най-големите бели стават точно от идеалистични съзнания. С Гуглето си приличаме също по това, че и аз и тя знаем, че всяко нещо има своите последствия. Много често ми се случва да чуя добър човек да казва "Господи, какво направих, защо ми се случва това?" и аз знам, че този човке наистина е добър, но страшно се изненадвам, че този добър човек не вижда колко пъти се е подчинявал на злото, а това е също толкова грях, колкото и другото. Как така не знаеш, че когато се подчиниш на злото ще бъдеш наказан, ами разбира се, че ще бъдеш наказан. Често ми се случва да виждам как хората мислят, че като избегнат нещо зло и то се разминава. То не се разминава! Ще ти се случва до края на живота, докато ти не му се опълчиш. Странно ми е как доброто не знае, че трябва да се бори, иначе то си става подчинено на злото. 

Яна Маринова - Може да направиш дъвка, но я направи такава, че след 200 години да говорят за нея!Снимка: instagram

Кога да очакваме премиера на филма "Игра на доверие"?

"Игра на доверие" ще бъде представен през 2022 г. към есента. Ще отидем по международни фестивали колкото можем да си позволим, защото това не е тайна, че филмът за пореден път (и предишният, който съм правила с Мартин Макариев и Александър Сано - "Диви и щастливи" и "Привличане") се правят с помощта на нашите лични умения като набиране на средства. Това е като - искаш да си произвеждаш сирене - ако ти го купят - ядеш, ако не ти го купят - не ядеш. Не е с подкрепата на държавата и просто винаги трябва да се пребориш с това хем да направиш това, което най-много искаш да направиш, хем да знаеш, че филма, който правиш наистина има нужда от него. Не да се опиташ да се хареса на хората, а да има нужда от него. Така да е наболял проблемът, че да трябва да излезе. За мен тази тема беше много важна и над 10 години исках да го реализирам, защото това е истинската история на майка ми.

В днешно време героинята на Луиза Григорова е измислен образ изцяло, това не е автобиографичен филм. Филмът е и в комунизма, и в днешно време. Мотото на филма е, че не можеш да избягаш от миналото, но можеш да избереш какво да запомниш. Пак стигаме до доброто, което се бори. Човек трябва да прави това, за което е роден. Това е история, която ме преследва от 10 години и аз не мога да я изоставя. Просто човек не може да избяга от това, което е.

Ако някой ден заснемат филм за живота Ви, коя е актрисата, която бихте искали да изиграе Вашата роля?

Много ми е трудно да кажа кой да изиграе моята роля, по-скоро много харесвам различни актриси. На първо място е Мерил Стрийп, но някакси за мен са важни ролите, които са изиграли. Например в "Silkwood", в който героинята Мерил Стрийп играе Карън Силкууд. Ал Пачино в "And justice for all" и Робърт де Ниро в "Имало едно време в Америка". Просто не е до актьор, не е до човек, а до тези роли, които са ме накарали да чувствам. 

Който обяснява, че киното не е като книгите, книгите не са като киното, че картините не са като книгите или примерно модата не може да бъде като киното или попкултурата не може да бъде като киното, сгрешил е вече. Аз сигурно до края на живота си ще си остана образно казано 15-годишна. Това да направиш най-доброто Фелини в момента, а не да опитваш да изимитираш Фелини. Просто направи най-доброто! Може да е дъвка, но я направи такава, че след 200 години да говорят за нея. 

Направо полудявам с фалшивите неща около нас... Ще издържи ли 2000 години? Ще издържи? Ами, прави го тогава!