Йемен се яви като неизбежна спирка по пътя ни към Сокотра, който се води Йеменска територия. Няма как иначе да стигнеш до този извънземен остров. Така че Сана – столицата на Йемен, и околностите й, се оказаха задължително условие към входа за изгубения островен свят.
Бих ли отишла повторно в Йемен? Едва ли. Впечатли ли ме? Много силно. Дали е красиво? Определено, да. Има чудесни природни забележителности и вдъхновяваща архитектура. Дали е опасно? И да, и не. Според общоприетата представа – да, но всичко е толкова относително.
Йемен е в челната десятка на държавите с най-много жертви на тероризъм, най-голям брой клетки на Ал Кайда, най-силна дискриминация по отношение на жените в областта на образованието и човешките права, най-висока степен на корупция, най-некачествена храна и така нататък, все такива достойни класации. Повечето, да не кажа почти всички външни министерства предупреждават гражданите си да не пътуват натам и дават предпоследна степен на риск за сигурността на туристите. Обстановката е меко казано неспокойна. Племената и официалната власт враждуват непрестанно и се стреля на месо.
Сигурно изглежда леко налудничаво на фона на тези мрачни краски да потеглиш натам, но ние го направихме. В името на остров Сокотра, пак подчертавам. Всъщност сигналът за поставена бомба в самолета, фалшив слава Богу, дойде на летището тук в София. В Сана също не е мирно и имаше престрелки на гражданското летище, че и жертви, но невидимите добри сили ни закриляха и ни осигуриха безавариен полет до Сокотра и обратно, а след това и успешно завръщане в Родината. Още по-силно обикнах след това пътуване Майчица България.
Йемен е старинни сгради на по 500, че и повече години, с чудесна архитектура.
А също и забележителна цигания и мръсотия, забулени любопитни жени, мъже с ками, седемдесет милиона автомати калашници, тревата кат, чието дъвчене се е превърнало в национален спорт, камили, племена, пропускателни пунктове под път и над път, усмихнати „партизани“.
Градски хора
Йемен е различна реалност. Страна, изостанала като градско планиране и социално-битови отношения някъде в 15-16-и век, а може и по-рано. Резервоари с вода по улиците, липса на канализация, чести прекъсвания на тока, ежедневни престрелки, потресаваща мръсотия.
На фона на всичко това да споменем и местното население.
Типичният йеменец - с автомат Калашников на рамо, кама джамбия в пояса, облечен в пола, с издута от кат буза. И това не е филм, а истинската йеменска реалност. Мисля си само какъв отзвук предизвикаха няколко АК в действие в Европа, и го съпоставям с действителността в Сана, където престрелки има почти всеки ден и загиват съвсем невинни хора, случайно озовали се в окото на бурята. В нощта преди да отлетим за Сокотра, на летището (гражданското) в Сана се беше водила престрелка с картечници и автомати. Както съвсем спокойно споделиха двама англичани, изкарали нощта на самото летище на път за Сокотра, защото имали транзитни визи: „Все пак беше късмет, че стреляха отвън, а не вътре в летището.“ Посмяхме се и благословихме късмета. Да не ни изоставя!
Кат е местната трева, която ти повдига тонуса, нещо като коката в Перу. Мъжете масово дъвчат кат, бузите им увисват огромни, чак да се чудиш как успяват да натъпчат такова количество трева в устата.
Ако влагаха толкова усилия и в работата си, по-добре щяха да са нещата. Трудно ще видиш някой да работи, може би само оръжейните търговци нямат почивка, но тях пък не ги виждаш.
На фона на оскъдните водни ресурси тревата кат поема 60% от запасите на страната. Никой обаче не иска и да чуе за преустановяване на отглеждането, защото това пък дава поминък на голяма чест от селското население. Дава поминък, но консумацията не води до нищо градивно, само дето се хаби вода. Не води до нищо градивно, но се практикува от целокупната мъжка част. Представите за логика се размиват изцяло.
Жените са забулени в черно, в чадори, от горе до долу, виждат се само очите. Хубави тъмни очи. Не изглеждат особено нещастни или онеправдани. Въобще в Йемен контрастите със западния свят са толкова резки и дълбоки, че в един момент губиш представа кое е истинско, правилно и вярно, кое не. Даваш си ясна сметка, че нещата са много относителни и трябва да се внимава с критиките и осъждането.
Мъжете са въоръжени, танкове и картечници се срещат под път и над път, но в същото време рядко съм виждала по-дружелюбни усмивки на пропускателните пунктове.
Да, жените са като големи черни птици, но местни жители ни разказваха, че никой няма да закачи сама жена, че жената се радва на голямо уважение, че в къщата властва един господар и това не е мъжът. Мъжът е цар извън дома, жената – вътре, безапелационно. Никой не ни е подвиквал, докато се разхождахме из стария град и Сука, но спазването на етикет в облеклото е задължително. Широки дрехи, закрити ръце и крака, с или без шал на главата. Не е болка за умиране, когато знаеш, че е за кратко. Снимката по-долу вдясно е сред любимите ми. Чичото с калашника е сред малцинството пълнички йеменци. Като цяло те са изключително слаби и жилести.
В началото, а всъщност за мен и до края, на човек му се струва, че е участник във филм и се намира сред някакъв автентичен декор. Сградите, оръжията, мръсотията, хората. Но оръжията са истински и жертвите умират реално, лентата не се връща назад. На моменти всичко е толкова абсурдно, че всъщност ти помага да не изтрещиш. Решаваш, че си във филма, макар и не точно твоя, и забавлението започва.
В нашия хотел, който се води доста реномиран – Arabia Felix, банята беше на етажа и напомняше силно на баните от пионерските лагери по време на зрелия социализъм. След Сокотра обаче, където сладката вода беше силно жадуван и крайно рядък лукс, същият хотел със същите санитарни помещения ни се стори като Four Seasons Hotel в Лондон. Та гледната точка е фундаментален ориентир.
Човек си тръгва с някакво топло чувство от Йемен, не казвам привързаност, възхищение или желание за повторно посещение. Но нещо остава в сърцето, има колорит и самобитност. Достатъчно е само да видиш сградите, приличащи на курабии в Стария град. Архитектурата е изумителна.
Сградите
Сана е една от най-древните столици в света и повечето сгради са на над 700 години. Каквито и конфликти да се разиграват на територията й, няма как с лесна ръка да бъде заличено такова историческо и културно богатство.
На това място в Сана етиопски владетел на Йемен от шести век е искал да пренесе от Мека и да постави за поклонение свещения за мюсюлманите камък Кааба.
На път е бил да го направи, защото бил много амбициозен завоевател, но според легендата имал съновидение, че камъкът трябва да остане в Мека и по никакъв начин да не бъде преместен. Та затова и днес можем да правим снимки на това място, дори и да сме неверници според свещената книга на исляма.
Околните малки градчета Тула, Шибам и Кокабан са под защитата на ЮНЕСКО, отново поради изящната си, добре запазена архитектура.
Ето ни тук, сред дечурлигата, които навсякъде са едни и същи –палави, немирни и добри любопитковци, на път за Рок Палас, резиденцията на имамите, на около 15 километра извън Сана. Това е, така да се каже, знаковият символ на Йемен, нещо като Мадарския конник у нас или по-скоро Рилския манастир.
На снимката сме с местния гид от Йемен и с нашия гид. Някои могат и да го разпознаят.
А ето го и самия палат. Внушителна сграда!
На долната снимка в далечината се вижда друго живописно градче, до което така и не стигнахме.
Самото плато е с височина над 3000 метра. Чувствам се като в някакъв библейски сюжет, очаквам отнякъде да се появи Мойсей със скрижалите.
Сана е на около 2200 метра височина – на толкова е първото от Седемте рилски езера. Въздухът е доста сух. А само ден по-късно вече бяхме на морското равнище.
Две малки магаренца кротко си почиват в Шибам, градче, в което не видях нито едно дърво. Камили, козички, магарета – това е най-разпространения преживен добитък. Въпросната камила е виден труженик. Използват я за мачкане с копита на вид диви бадеми, чието масло има уникално добро въздействие върху кожата. Вързана е за въже и обикаля в кръг по цял ден в помещението, като тъпче бадемите по пода. Очите й са завързани, за да не й се завива свят. Роб на женската суета беше това чудесно животно. Чисто и търпеливо. А също и дружелюбно, защото с радост ни позволи да я погалим.
*
Прочетете и втора част на разказа за Йемен. Текстът е изпратен от Милена Йоцова за рубриката Стани автор. Снимки: Авторът.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
