Замъкът Гламис датира от 1372 г. и е семеен дом на графовете Стратмор и Кингхорн.
Кралица Елизабет прекарва ранното си детство в замъка, а сестра й принцеса Маргарет е родена там. Някои смятат, че имотът може да е вдъхновил „Макбет“ на Шекспир, тъй като главният герой е танът на Гламис.
Говори се, че е едно от най-обитаваните от духове места в Шотландия, историите за призраци изобилстват (а през сезона на Хелоуин се предлагат призрачни обиколки). Имотът често е домакин на специални събития, включително коледен базар и игрите Strathmore Highland.
Шотландия е знаменита със своите замъци, обитавани от привидения. Но нито един от тях не се слави с толкова голям брой загадъчни явления като замъка Гламис.
Първият известен случай станал в замъка в началото на XV век и бил свързан с името на граф Кроуфорд. Графът се славел със своя разпътен и противен характер и често гостувал в Гламис. Неговата страст били картите. В една дъждовна съботна вечер той играел в замъка заедно с Патрик Лайън – първи лорд Гламис, и двама свои приятели. Часовникът ударил полунощ и настъпила неделя – денят на Господа. Никой от благочестивите присъстващи не искал да играе карти в светия ден. Това вбесило безбожника Кроуфорд. Почервенял от яд, той закрещял, че в такъв случай ще играе със самия дявол! И в този момент влязъл непознат в тъмен плащ, който предложил на графа да играе с него…
Графът изгонил всички, затворил вратата и започнали играта. Приятелите му, които били в съседната стая, чували проклятия, ругатни и шляпането на картите по масата. Един слуга по заповед на господата надникнал през ключалката. Тогава очите му, както сам разказвал, били опарени от огън и той отскочил от вратата, викайки то болка. В същия миг вратата била отворена с гръм и трясък от самия граф Кроуфорд, който крещял да не му пречат, иначе нарушителят ще отговаря с живота си. След това се върнал в стаята, където го очаквал партньорът му по игра, но… той изчезнал също така загадъчно, както се и появил. И очевидно взел със себе си печалбата – разписка, в която Кроуфорд залагал душата си.
След няколко години – през 1423-а, граф Кроуфорд починал и в замъка започнали да се чуват странни звуци, напомнящи шляпането на картите по масата, съпроводени с проклятия. Казват, че звуците се чуват в замъка и до днес.
Никой не се учудва от съществуването на призраци в това място – стените на Гламис са свидетели на бурната му история, в която има много мрачни и кървави глави. Паранормални явления се наблюдават тук от столетия. Трагичните истории на замъка Гламис, свързани с човешки страсти и страдания, без съмнение не са отминали безследно. Макар че местните жители казват, че независимо от мрачните легенди Гламис е много живописен, а природата около него действа успокояващо на посетителите…
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
