Запознанства на път: 5 истории с щастлив край

  • Запознанства на път: 5 истории с щастлив край
    Запознанства на път: 5 истории с щастлив край
  • Запознанства на път: 5 истории с щастлив край
    Запознанства на път: 5 истории с щастлив край

Пет истински истории на двойки, запознали се на път.

“Току-що бях пристигнал в Сидни, Австралия. Бях дошъл да прекарам няколко седмици на почивка тук - не исках нищо друго освен да изпия един джин с тоник и да намеря нещо за хапване. Докато се навъртах около едно местно заведение, я видях - стоеше на няколко метра от мен. Тогава изобщо не подозирах, че след броени секунди щях да се запозная с бъдещата си съпруга. Приближих се до нея и грубо я попитах защо няма никакви кенгура наоколо. Тя шеговито ми отвърна, че в случай, че не съм забелязал, се намираме в центъра на Сидни, където хората преобладават. Каза ми, че в провинцията може би ще имам повече късмет с кенгурата.” - Майк

***

“Заминах в Монтана, Щатите на бригада като очаквах, че ще си изкарам едно щуро лято, далеч от проблемите в София, с нови хора на нови места. Стандартно дотук. Бях готова за всякакви откачени сценарии, но това, което не очаквах изобщо, беше да срещна човека, за когото ще се съглася да се омъжа (само ще ви спомена, че преди това изобщо не съм си и помисляла за женене преди 30). Кевин работеше като рафт гид в градчето, където бях, и ми изглеждаше като типичен американец - рус със сини очи, самочувствие на сърфист, луд по екстремните спортове. Всичко започна някак си на игра и дори не разбрах кога нещата се задълбочиха толкова, че Кевин реши да се върне с мен в България след края на лятото. Историята свършва с пръстен на брега на реката, боси крака и един залез, който никога няма да забравя. Надявам се продължението да е “и те живели щастливо...”, без значение в коя точка на света ще ни отвее вятъра.” - Калина

***

“Бях някъде в Югоизточна Азия по крайбрежието на Камбоджа, когато реших, че искам да избягам от цивилизацията. Избрах си едно отдалечено селце и направих грешката да пътувам до него с нещо като маршрутно такси. Супер кофти преживяване. Бяхме се натъпкали 8 човека вътре, а жегата и миризмата бяха брутални. След като едва не се блъснахме в една малка Тойота, чашата просто преля. Накарах шофьора да ме закара до най-близката автобусна спирка, откъдето да се прибера към столицата. Бях приключил с екстремните изживявания и бях адски кисел. Жена ми обича да ми разказва каква физиономия съм имал, когато за пръв път ме видяла на същата тази автобусна спирка – нацупен и доста позапотен – понякога дори се чудя как изобщо ме е харесала.” - Джим

***

“Бях в Милано на гости на приятелка и за да не сме само двете, тя предложи да се помотаем с един неин колега. Оказа се, че с него имаме много общи теми - заговорихме се за италианското вино, излязохме да го дегустираме в бар. Датата беше съдбовна - 11.11.11 г. Върнах се в Милано след седмица. Третият път пътувахме из Италия цели 10 дни. Последва и светивалентинска среща в Болоня. Устроихме си скандинавска среща в Копенхаген през лятото, след това на българска земя и така до края на света :) Той живее в Норвегия, аз в България, разстоянието ни разделя, но пътуването ни събира винаги.” - Малина

***

“Срещнах бъдещия си мъж по време на първото си пътуване до Китай. До онзи момент не бях пътувала до толкова отдалечени места, културния шок беше огромен и последното нещо, за което си мислех, беше мъже и романтични изживявания. Естествено, точно тогава срешнах австралиеца Стивън. Сега, като се връщам назад във времето, не мога да повярвам през какво сме минали: пътуване с влак по цели денонощия, 3-4 дни без къпане и на всичкото отгоре няколко хранителни натравяния. Не звучи романтично, нали? Сега със Стивън сме заедно от почти 4 години и следващата пролет ще се женим. Моят съвет: Пътувайте! И не спирайте никога, защото никога не знаете с кого ви е писано да се срещнете на някоя гара.- Джесика


Тази статия ви хареса? Последвайте Peika.bg и във Facebook, за да не пропуснете нито едно от нашите вдъхновения за пътуване наблизо и далеч!