Замисляли ли сте се колко малко време ни остава да мислим? В автобусите и метрото има удобно оставени брошури и каталози, които да запълват времето ни, във влака отваряме книга, слагаме слушалките с музика или гледаме филми, пред лекарския кабинет разлистваме реклами за лекарства, вечер пускаме телевизора... Времето сякаш никога не стига да се откъснем от всички ангажиращи съзнанието ни дейности и просто малко да помислим.

А пътуването, особено на далечни разстояния, е времето, което можем да използваме да мислим.

Четири часа във влака? Три часа в самолета? 5-часова автобусна одисея? Не би трябвало нито един човек да се чувства некомфортно в компанията на собствените си мисли. Колкото повече изминати километри имаме зад гърба си, толкова повече преживявания, картини и знания имаме да организираме в съзнанието си. Иначе рискуваме просто да оставим нещата да ни се изплъзнат.

А ако сте от тези хора, които си подреждат мислите само писмено, може да си водите и дневник.

Както е казал Оскар Уайлд: „Никога не пътувам без дневника си. Човек трябва винаги да има нещо смислено за четене във влака". 

Тази статия ви хареса? Последвайте Peika.bg и във Facebook, за да не пропуснете нито едно от нашите вдъхновения за път наблизо и далеч!