Когато бях на 20, си мислех, че ако пътувам сама, ще загина от скука. По това време смятах, че смисълът на живота е да прекарваш възможно най-много време с приятели, а сами по пътищата на планетата се мотаят само някакви загубеняци, които явно не разполагат с нито един приятел и са принудени от злочестата си съдба да се мъкнат поединично.

Само няколко години по-късно започнах да оценявам все повече собствената си компания. И да разбирам, че макар да имам много да споделя с приятелите си, се случва да забравя да споделям с най-важния човек – себе си.

Ако ти е скучно да пътуваш сам, значи не се смяташ за интересна личност

За повечето хора най-страшното на това да пътуваш сам е... скуката. И аз смятах така.

Всъщност, първия път, когато отидох за една седмица в чужбина сама, бях принудена да го направя. Няколко седмици преди полета ни до Люксембург спътникът ми внезапно се покри – спря да вдига телефона, да отговаря на съобщенията ми... И стана ясно, че или няма да пътувам, или ще пътувам сама. Майната му, да става каквото ще! И преживях катарзис, ама от тези, хубавите. Качих се на самолета до Франкфурт, оттам на шатъла за Люксембург, на гарата там ме чакаше домакина от каучсърфинг. През деня обикалях из градчетата сама, като правех само и единствено това, което ми се прави, без да се съобразявам с никого. Вечер си говорихме с домакина пред камината. Единия ден лелята на домакина ме разходи из винарните на долината на река Мозел. Време за скука не остана. Това, че пътуваш сам, не означава непременно, че не трябва да комуникираш с хора, които срещаш по пътя си. А и ако правиш само неща, които обичаш, как би могло да ти е скучно изобщо? 

Не е нужно да правиш опасни соло експедиции – уикенд в къща за гости върши работа

Мнозина смятат, че пътуването сам е опасно, особено пък за жена, особено пък в чужбина, да не говорим, ако ти се ходи из затънтени селца, където, знае се, категорично и задължително всеки ти мисли злото.

И макар тези приключения из непознатото да са много зареждащи, истината е, че не е нужно още от първия път да го правиш по сложния начин. Отиди за уикенда в някоя къщичка за гости, в спа хотел да се глезиш, на преход в планината, с колелото по малки селски пътчета, в къщата на село – важното е да правиш това, което харесваш.

Аз открих, че сама в планината не мога да ходя, защото се губя. Но пък обичам да карам колело по забравени пътища между селата и да нощувам в палатка, където ме свари нощта. Понякога отивам за седмица в чужбина – взимам си евтин самолетен билет, спя по хостели или на каучсърфинг и откривам нови дестинации със своето темпо.

Всяка година ходи поне на едно място, на което не си бил

Тази мисъл често се приписва на Далай Лама, но не е известно някога да е произнасянa от свещената му уста. Посланието обаче е хубаво. Аз си го промених малко и си създадох традиция всяка година да ходя поне веднъж на соло пътуване, дори и само за два дни. Да си заредя емоционалния акумулатор, да пренаредя разбърканите през годината мисли по чекмеджетата и да се завърна към себе си.

Защото и целия свят да пребродиш, няма смисъл, ако бягаш от себе си.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!