Днес урбанистът Здравко Петров ни отвежда на едно интригуващо пътешествие в Софияразказва за любимите си места в София и градове в България. Той е автор на проекта „Исторически маршрути” (historicalroutes.bg), както и книгата „Исторически маршрути София”. Също така е водач на тематични обиколки из столицата ни и със своите беседи разкрива историята, която стои зад най-красивите архитектурни творения в София в лицето на къщи и обществени сгради.
Кои са вашите любими места в София?
Много са, но има и няколко по-специални, където наистина усещам духа на София. Едно такова място е пресечката на ул. „Московска” и ул. „Париж”, защото там е базиликата „Св. София”. Това е една впечатляваща сграда – може би не оценяваме достатъчно каква сграда имаме в центъра на София и, чеможем да я посещаваме всеки ден.Безкрайно интересно еи през какви промение минала тя в своята вековна история. Първоначално е построена в началото на IV в. върху стария римски некропол, а в края на V или началото на VI в. придобива съвременния си архитектурен образ. През османските вековее била джамия с минаре, след Освобождението е ползвана като склад, наблюдателница на пожарната команда и дори е имало идея да бъде разрушена в началото на ХХ в. За наше щастие това не се е случило.Възстановена и реставрирана, днес тя изпълнява своята оригинална функция. Срещу нея пък се намира една от най-хубавите сецесионови къщи на София – тази на предприемача Киро Стефанов, която е дело на най-големия български архитект – арх. Никола Лазаров, отворил първото частно архитектурно бюро в София.
Зад нея е жилищната кооперация „Св. София” на арх. Лазар Парашкеванов, който също е един от големите български архитекти и е построил сградата на Националната опера. Така че на това място накъдето и да се завъртим, можем да видим нещо, което разказва за различен период от историята на София.
Кои са градовете с най-забележителната архитектура в България, които бихте препоръчали на читателите ни да посетят?
Определено в България имаме градове, които преплитат много древна история и различни епохи. За мен лично най-интересните са тези, които съществуват още от римско време, от Античността... Освен София такива градове са и Пловдив, Варна и Русе.
Неслучайно девизът на Пловдив е „Древени вечен”. В този град имаме много богато археологическо наследство. В стария град пък можем да видим архитектура отпреди Освобождението – къщи, правени от български възрожденски майстори, прекрасни сгради за щастие запазени в цял стар град в града. В Пловдив могат да се видят и безкрайно красиви архитектурни ансамбли от българското строителство в началото на XX век. Варна също е много древен град с антично наследство, където са запазени примери на старата османска архитектура и много сецесионова архитектура, която заслужава внимание.Русе пък е впечатляващ що се отнася до неговите хармонични ансамбли от сгради в сецесионов и неокласически стил.
Из беседите ви има една специално посветена само на Народната библиотека. Какво е специалното на тази сграда?
Това е сградата, която пази книгите на България и е една от най-важните институции на нашата държава. Преди Освобождението София е приключвала при днешния бул. „Васил Левски” и мястото на днешната Народна библиотека е било извън рамките на града. Постепенно след Освобождението районът започва да се застроява. Дълго време на нейно място е бил старият царски манеж, където са се провеждали тренировки с конете. Преди неговото построяване пък е имало идея там да бъдекомплексът на Софийския университет. Това обаче не се случва. В края на 20-те години на ХХ в. старият манеж е премахнат и се взема решение на негово място да се построи Народната библиотека. Проектирането започва в средата на 30-те години ХХ в., като оригиналната идея е била сградата да бъде почти два пъти по-голяма. Това, което днес е градинката зад нея е трябвало да бъде достроено с една втора част на библиотеката в перспектива, като по този начин се разширят книгохранилищата след време. Това обаче в крайна сметка така и не се случва. Самата сграда започва да се строи през 1939 г., идва Втората световна война и строежът е поразен от бомбардировките. След края на войната – чак през 1953г. е откриването на сградата. Днес Народната библиотека помещава в себе си над 8 млн. книги и документи,ахранилището вече е препълнено.
Интересното е, че самата сграда е направена така, че да бъде представителнаотвън и функционална отвътре – каквато трябва да бъде една библиотека. Нейното книгохранилище се намира в източнатачаст на сградата и е на 6 нива, които са свързани с асансьор помежду си. Чрез него по заявка на читателите книгите стигат до съответната читалня. Сградата е много интересна и майсторски направена, като вътре същевременно е и уютна. Има дървени орнаменти, които омекотяват атмосферата, читалните са хубави и светли, има и голям оберлихт, който пропуска естествена светлина вътре и е много добро решение на архитектите. Хубавото е, че и днес, въпреки дигиталната епоха, много хора отивати прекарват часоветам.
Кажете ни малко повече и за другите беседи и маршрути, които водите?
Маршрутите са дълги – около 2 ч. и 30 мин. всеки и се осъществяват от март до ноември.
Към момента имаме подготвени общо четири основни маршрута – Софийски домове и „дворци“; Женски пазар; От „Граф Игнатиев“ до „Позитано“. Първите два вече са описани в книга, като същото предстои да се случи и за другите два.Надявам се това да се случи до края на тази година.
Покрай особената ситуация през изминалата година започнахме да правим и онлайн беседи. Излъчваме ги на живо на нашата фейсбук страница на различни теми в рамките на около 1 ч. Една от най-гледаните ни беседи например, беше с темата „Тайните на София – подземието на мавзолея“, с която разкрихме какво се крие под бетоновите плочи, останали като следа от тази противоречива сграда.Всички беседиса напълно безплатни и достъпът до тях е свободен – могат да бъдат намерени на фейсбук страницата ни.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
